Планетите и глобалното захлаждане: очаква ли ни жесток студ през следващите 36 години?

Планетите и глобалното захлаждане: очаква ли ни жесток студ през следващите 36 години?
Снимка: Thinkstock

Милена Вълканова

Адският студ миналата седмица, който в разгара на пролетта ни накара да извадим отново зимните дрехи, ми припомни за климатичните прогнози на американския астрометоролог Теодор Уайт, който от дълги години бие тъпана за определени заблуди около глобалното затопляне.

Докъде е прав или крив не зная – само времето ще покаже, но винаги е полезно да надничаме извън общоприетите концепции.

През 80-те години на 20 век климатичните учени започват да отбелязват покачване на температурите на морската повърхност. Това наблюдение в комбинация с изтъняването на озоновия слой на полюсите поражда предположения и спекулации около нивата на въглеродния двуокис в атмосферата, резултат от човешката дейност.

Първоначално идеята за глобалното затопляне не бива отразена твърде сериозно от учените, които смятат, че озоновата дупка е „подвижна“ и се свива или разширява със смяната на сезоните и наклона на земната ос в зависимост от радиационни процеси в стратосферата. Но след това започват да се наливат пари в проучвания на климатичните промени, причинени от глобалното затопляне и интересът рязко скача.

Уайт твърди, че има още една променлива величина, която остава неотчетена от учените, но влияе активно върху озоновия слой, а именно 11-годишния цикъл на активността на слънчевите петна. Когато слънчевата активност е интензивна в пика на слънчевия цикъл, плътността на озоновия слой намалява поради висока ултравиолетова радиация и обратно. Да, Слънцето е толкова мощно – казва Уайт – а учените въобще не го взимат под внимание.

През 90-те температурите продължиха да се покачват, но въпросът защо си остана. Според Теодор Уайт глобалното затопляне, генерирано от въглеродни емисии, резултат от човешка дейност, е мит. В класическата научна астрология, от която клон е и астрометеорологията, съществуват цикли с продължителност от месеци, години и десетилетия, съответстващи на промени в земни явления и събития, в това число и на климата.

Йохан Кеплер (1571-1630) някога забелязва, че определени магнитни ъгли между планетите оказват особено въздействие върху климатичните модели. Преди да формулира законите за движение на планетите, той се занимава с точни дългосрочни предвиждания на времето и така прогнозира тежката австрийска зима през 1593.

Снимка: Thinkstock

През 2007 година Теодор Уайт пише, че един такъв астрологически цикъл е слънчевият, който трае 36 години. „В момента се намираме в слънчев цикъл от 1980 до 2016, като през първите 26 години от него Слънцето удвоява своята магнитна активност, предизвиквайки интензивни радиационни бури над земната атмосфера, които отварят дупки в озоновия слой в края на 80-те и 90-те години... Неотдавна Слънцето достигна своята най-ниска фаза и се очаква отново да се интензифицира в периода между 2010 и 2012.“

През 2014 година пише, че 2015 и 2016 са последните години от глобалното затопляне в резултат на слънчевата активност. „Тези години – 2015 и 2016 – ще бъдат по-горещи и по-сухи от обичайното с рекордни температури, преди да достигнем климатичната 2017 година, която рязко ще въведе официалното начало на глобалното застудяване.“

Снимка: Thinkstock

На 17 август 2016 сайтът weather.com излиза със заглавие „July 2016 Was Earth's Warmest Month on Record“ - „Юли 2016 беше най-горещият месец, регистриран на планетата“ от 19-и век насам.

Прогнозата на Уайт е, че новото климатично състояние ще продължи около 36 години и ще донесе едни от най-мразовитите и влажни (а на места сухи) климатични условия през 20-те, 30-те и 40-те години на 21 век. Официално глобалното захлаждане настъпва през декември 2017, а през зимата на 2021-2022 се очаква най-важното събитие в северното полукълбо – Ла Ниня, периодичното охлаждане на океанската повърхност в централния и източно-централния пасифик. Ла Ниня представлява студената фаза на Ел Ниньо.

Земята е преживявала и преди мини ледникови епохи, които са били причина за края на редица цивилизации.

Снимка: Thinkstock

През 20-те години на нашия век ще бъдем свидетели на мащабни планетарни промени в климата, които ще модифицират хода на историята ни.

През август 2016 в своя Фейсбук профил Уайт пише: „Пролетта на 2017 ще започне рано, още в края на февруари, началото на март, но ще се окаже по-студена и по-влажна от обикновено, карайки ни да преживяваме зимата като по-дълга. Месеците април и май ще бъдат по-влажни от нормалното с ниски температури за североизточния и средния Атлантик и малко над обичайните за южнитя и югоизточните щати. Съветът ми е да се отнасяте към настъпващата зима като към прелюдия към започването на глобалното захлаждане в края на 2017.“

Снимка: Thinkstock

Теодор Уайт ни призовава да бъдем готови, обръщайки особено внимание към земеделските производители, които трябва да търсят алтернативи по на юг, защото в следващите 36 години, 2017-2053, ни очакват тежки времена на студ, болести и глад, в които ще трябва да търсим по-добри начини за отопление и прехранване. Тепърва предстои да разберем дали прогнозите за настъпваща ледникова епоха ще се окажат реалност.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Кое е вашето сутрешно "гориво"?

Мара Белчева - красивата българска поетеса
Известни

Мара Белчева - красивата българска поетеса

Битка за сърцето на една от най-красивите поетеси била причина...

Маршът на незадоволените жени
Свободно време

Маршът на незадоволените жени

Телата им са покрити с кожа, главата с косми, имат две очи...

8-те навика на щастливите хора
Свободно време

8-те навика на щастливите хора

Има много практични неща, които всяка от нас прави...

Абонамент