Магическото значение на планетните символи

Магическото значение на планетните символи
Снимка: Thinkstock

Милена Вълканова

Глифовете на планетите, такива каквито ги познаваме днес, са се оформили още в древна Гърция, но да проследим смисъла зад всеки един от тях не е съвсем лесно.

Еднозначни през вековете със сигурност остават символите на Слънцето и Луната.

Луната винаги е изобразявана като лунен сърп, а Слънцето във формата на кръг - първоначално без точка, а впоследствие с точка, като още по-рано древните гърци и египтяни добавяли и един лъч към него.

В астрологическия компендиум на Реториус (гръцки астролог от византийско време, живял през 6 или 7 век) са дадени “прототипите” на днешните глифове на планетите, съвсем разпознаваеми.

Вторият символ на най-горния ред е Слънцето.

В интуитивната психическа памет на човечеството слънчевият диск и съответно кръгът винаги са символизирали живота, кръговрата, цялостността.

Първият символ в горния ляв ъгъл е Марс. Не прилича на пръв поглед на съвременния марсов глиф, но разликата не е толкова драстична. Марсовият символ се състои от шита на бога на войната и неговото копие. В древността копието е минавало през щита, а впоследствие започва да излиза от него, сочейки надясно и нагоре.

На втория ред виждаме петте планети Юпитер, Венера, Меркурий, Марс и Сатурн.

Юпитер е недвусмислен - представен е от гръцката буква зет, Z, с която започва името на върховния могъщ бог на древногръцкия пантеон Зевс.

Меркурий винаги е представлявал стилизиран кадуцей - две преплетени змии около жезъла, носен от бога Хермес Трисмегист в гръко-египетската митология. Бил е атрибут на боговете-вестители като Ирида, която служела на Хера, и като Хермес, вестител на боговете, водач на душите в подземното царство, покровител на търговците, странстващите, комарджиите и крадците. Кадуцеят се среща още в дълбините на месопотамско време, когато принадлежал на бога на подземното царство.

Сатурн е изобразяван от сърп или коса. Сатурн е древногръцкият Кронос, богът на времето, на материята и на техните ограничения, затова се асоциира с края на нещата, със смъртта. Но не Жената с косата, която идва да пожъне поредната душа в сетния час на човека, стои зад сатурновия символ. Сатурн е богът на плодородието и земеделието, честван в Древен Рим по време на сатурналиите през декември.

Сатурналиите били фестивал на жетвата, урожая, всеобщото опиянение и радост от благата на земята, когато социалните норми се преобръщали, а рогът на изобилието се изливал безгранично, също както по време на Златната епоха - магическо време на райско блаженство, управлявано от бога Сатурн. Планетата Сатурн в днешно време се свързва с край и смърт, но той носи многопластов смисъл, защото там където е смъртта, започва животът - семето умира, за да се роди житото; житото умира, за да се роди хлябът.

Сатурн е древен бог, наследил материалния аспект на Великата Богиня, който в патриархалната епоха на духа бива демонизиран и приравнен към смърт и зло. Границите на материята са Сянката на ума с неговия абстрактен полет, който забравя, че материя е и плодовитост, живот, проявление.

Венериният символ също има интересна история. Кръглата част се асоциира с огърлицата на великата шумерска богиня-майка Инана. В днешно време най-често срещаната интерпретация е, че той е огледалото на Венера - нали е богиня на красотата и взаимоотношенията - твърде скалъпено и опростено, макар и очарователно обяснение според мен.

За да проумея произхода на венериния глиф най-много ми помогнаха изображенията на палеолитните и неолитните богини майки, част от които представляват женска фигура с вдигнати ръце - като птица или като в танц.

Същата танцуваща богиня - може би в опияняващ танц на плодородието - е изрисувана на множество места в най-разнообразни по детайност варианти в пещерата Магурата.

Някои от богините са съвсем стилизирани, докато съвсем не заприличат на символа на Венера, която е Афродита, великата богиня-майка Ищар, Астарта, Изида и Инана. 

Кръстният знак към глифовете на Венера, Юпитер и Сатурн е добавен по-късно, за да интегрира и християнския дух към древните езически символи.

От гледна точка на алхимическия и християнския символизъм планетните глифове могат да бъдат разглеждани като образувани от три постоянно срещащи се елемента, т.е. принципа, в различни комбинации: кръгът, който е символ на духа; полумесецът, символ на душата, приемащия съд за тялото и духа; кръстът, символ на материята, въплъщението, земята. 

Още по темата:

Зодиакалните послания на месец май

13-ият знак на зодиака и мистерията около него

Най-несъвместимите зодии

Венера, зодиите и любовта

Планетарни напрежения: защо декември ще бъде опасен?

Предстои цикълът Сатурн-Нептун. Какво ни очаква?

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

В каквa роля сте през тази учебна година?

Трите зодии, без които светът не би оцелял
Астрология

Трите зодии, без които светът не би оцелял

Светът е балансиран, защото е населен с различните представители на...

Ненормална съм, мрънкам и не знам какво искам
Свободно време

Ненормална съм, мрънкам и не знам какво искам

Днес решихме да ви припомним един текст, който ни показва...

Сексът, от който се страхуват жените
Свободно време

Сексът, от който се страхуват жените

Eдна от най-обсъжданите и най-скандалните теми - това е темата за...

Абонамент