Имали ли сте любов по детски чиста? Строили ли сте замъци от спомени, мечти, небеса? Създавали ли сте си приказка, пазили ли сте я ревностно с години?
Моята приказка продължи 6 години. А на седмата, вълшебното число ми показа, колко лош край могат да имат и най-красивите приказки.
Днес замъците са въздушни кули, феите са демони. Чувствата за спомени. А истината е някъде сред руините.
Няма трубадури, които да възвестят за края. И никой няма да пише на стар пергамент за една погубена любов. Песни също няма да се пеят. Макар с теб да имахме много песни. Помниш ги, нали?
Краят сложих аз, превърната от принцеса в зла магьосница. Просто принцът стана шут.
Няма небеса и няма замъци. Има тишина, а сред нея споменът за едно насилствено отнето време. Защото само тя остава, когато децата в нас си тръгнат.
Ти избра да градиш своята приказка с нови герои. А аз реших, че в моята няма място за принцове, станали шутове. Ала героите ти са измислени, а новите принцеси са сенки, играещи си с безопасни вретена. Защото всяка принцеса след първата ще бъде само отражение в счупено огледало.
Но когато фалшивите герои на деня си тръгнат, а те непременно ще си тръгнат, ще остане само ТЯ – тишината. А нея не всеки би могъл да понесе. Ти би ли могъл?
И когато някоя много късна вечер, ти силно притискаш възглавницата си с аромат на спомени, тогава пак ще тържествува ТЯ. А сред нея споменът за едно време, което никога не е било. Помниш го, нали?
Няма небеса и няма замъци. Има тишина. Подарявам ти я. Защото само тя остава, когато децата в нас си тръгнат.
Автор: Б.С.
Добави ни в предпочитани източници в Google
