Животът ни е низ от хубави и лоши моменти. Той е пълен с изненади и мигове на щастие. Борим се. Продължаваме.
Често си мисля, че сме устроени да чувстваме. Цялата съм чувства, скрити под обвивката на моята кожа. Живея от любов и болка. Често слети в едно чувство. Раменете ми се изправят, а в очите усещам огън. Сърцето поема дъх и тръгва по пътя на самотата. Чувство, което всеки познава, но крие дълбоко в сърцето си. В една малка, но красива дупка.
В света няма място за чувства. Това е най-голямата лъжа на човечеството. Криейки в себе си всички чувства, се превръщаме в една обвивка. Празна. Безсмислена. Не даваме най-важното нещо на другите.
Това, което ни прави хора. Ставаме празни тела, подвластни на страха. Страх от болката, който ни затваря до такава степен, че се научаваме да не чувстваме. Ставаме птици, които ги е страх да летят, защото може да паднат. И така, сами заравяме мечтите си. Тогава самотата взема връх и всичко пропада.
Дни наред напрягам цялото си същество да съм силна. Да оцелея. И в един момент всичко се срива. Цялата стена, градена от страх, се превръща в пепел. Вятърът на болката ме завладява. Подмята спомените ми като есенни листа. После превръща всичко в лед. Красив. Впечатляващ. Тогава тялото започва да трепери. Студът го побеждава.
Сърцето ми тупти и иска да избяга от ледената кожена обвивка. Но сълзите, любовта и вярата донасят слънцето през облаците. Носят топлия дъжд на надеждата. И в този момент отворената ми душа е силна. Приютява всички. Всичко. Любовта е в мен. Нова. Цъфтяща. Смела. Откривам пролетта. Не се налага да съм силна вече. Сама ще променя света. Без страх. С чувства.
И знам, че с мен идва промяната. Аз нося пролетта. С чувството любов и думата "жена"!
Автор: Десислава Захариева
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
