Скоро сте се запознали или сте си обърнали внимание по онзи начин, при който пеперудите в стомаха са започнали да пърхат... Във всяко едно "здрасти" се търсят нюансите на по-специалното отношение.

Виртуалният свят също се изпълва с  музика и думички, които да ви правят впечатление. И когато сте си най-вкусни и забелязвате всяка жилка по ръката едва ли не с канибалска страст, се появява призракът - той започва да споделя за бившата приятелка. Дзън...

Защо го прави? Защото още я обича? Защото още го боли от раздялата? За да ти каже какво не иска да му се случва с вас на принципа "казвам ти дъще, сещай се снахо"? Защото вече те е почувствал достатъчно близка, за да ти се довери?

Защото ви сравнява? Сравнява ли ви и в леглото? И в чия полза е сравнението? Компенсира ли с теб, докато се надява нещо да се случи и да се съберат отново?... въпросите не спират и тровят вашето сега.

Защо го прави, всъщност... Вероятно и той, човекът има нужда да изтласка и някой да го погали по главичката с успокоителното "няма, мама". Може и да го боли, но след като вече се е втурнал да флиртува и да се закача, това изказване за бившата не е нищо повече от изтискване на гнойта от раната.

Ако не му се вържеш и се направиш, че не чуваш, шансът раната бързо да хване "коричка" е далеч по-голям, отколкото ако възприемеш тактиката на приятелката и започнеш да човъркаш там..., където нямаш работа. Имаш си работа с мъж, когото харесваш, не с приятелка, която ти споделя.

Вярно е, че мъжете имат женска същност, но ако искаш да се заиграваш с мъжката му половина, стимулирай нея. Вярвай ми, той го е забравил три секунди след като го е казал. На теб остава да му помниш драмата и да си задаваш мъчителни въпроси.

Единственият въпрос, който трябва да си зададеш в такава ситуация е: Искам ли да си причиня това? Гадже ли искам да му бъда или тутакси да се превърна в най-добрата безполова приятелка и да забравя за екстаза от плътските наслади?

В "Анализирай това" имаше една много сладка сцена - героят на Де Ниро беше със своята любовница. И нали помните, че нещо си страдаше от собствените си психични проблеми, което се отразяваше и на потентността му, та тя реши, че липсата на ерекция се дължи на мисли за другата: "За жена си ли мислиш?"- попита го, а той здраво се ядоса: "Не, но сега вече мисля". Само и единствено този ефект се постига, ако обърнете дори и минимално внимание на опитите му да ви разказва за бившата.

Научила съм моите приятелки на тактиката, наречена "тра-ла-ла"..., която в същността си е неглижиране на проблема. Той казва нещо за бившата, ти се разсейваш..."абе, знаеш ли, че забравихме да купим вода", "ох, миличко, нещо ми се приядоха фастъци"... все ще измислите нещо, всяка глупост, която ви хрумне е по-добре от въпроса: "И тя квоооо?".

Това е трик и от техниките за "зануляване". Не само на неговата драма, най-вече на това да не допуснете чужд проблем да стане ваш. Вие сте чисто новото начало, а не продължаване на старата му връзка с нова мацка.

Когато току-що сме излезли от някакви взаимоотношения, лесно се подхлъзваме да ползваме едни и същи поведенчески модели при започване на нови отношения. Човещинка е. Развили сме навици. Но след като старата връзка е прекратена, следователно е изчерпала "нивото си на компетентност" - онова, което сме могли да научим от нея за взаимоотношенията, за собствената си чувствителност, за характеристиките на страстта си.

Винаги ще има някакви прилики между хората, които харесваме. Ние винаги по нещо ще приличаме на жените, които са харесвани преди нас. Но винаги съществува еволюция, дори и при амебите. А ние все пак имаме дарът на осъзнаването и изборът на къде да поведем отношенията си.

Имам една приятелка, която цели три месеца устиска с тактиката "тра-ла-ла". Мъжът, когото харесваше беше имал 15 годишна връзка... На практика целият му съзнателен емоционален живот бе минал с една-единствена жена. Много беше трудно, понякога изглеждаше направо невъзможно откъсването му от призрака на бившата.

Моята приятелка на няколко пъти беше на ръба да каже "не мога повече да се сдържам, не я забравя, късам". Единственото благоразумие, което прояви е при всяка криза да ми звъни и да пита: "И сега ли да се правя на "тра-ла-ла"?. "И сега" - казвах и стисках палци да е вярно.

Е, получи й се. Вече имат бебе, общо ежедневие, общи приоритети. Никой не споменава бившата. Каквито и емоции да ви обземат винаги помнете, че упражнението е волево, а не емоционално.

И не отнема повече от три месеца адаптация към новите взаимоотношения. Стига да си повтаряте като идиоти "тра-ла-ла".

Този материал е специално написан за Еdna.bg от Михаела Петрова.