- Уф, хайде да се махаме оттук – каза ми веднъж една приятелка припряно и раздразнено, докато един симпатяга от съседна маса започна да ѝ се радва, да ѝ маха и да ни кани при него.
- Не, мерси, ставаме – отряза го тя.

После обясни, че ѝ е бил любовник за кратко, в някакъв период, в който е била в някаква своя криза и тогава ѝ е било добре да има някого под ръка единствено заради секса. В период, в който всичко, което ѝ намирисвало на сериозна връзка, я е карало да се чувства дискомфортно. После си говорихме дълго защо изпитва такава дивна неприязън и нетолерантност към този човек, при положение, че отношенията им са били съвсем честно поставени.

Тя дори е благодарна, че в онзи период той е бил в живота ѝ точно толкова неангажиращо, колкото е искала, докато си стъпи на крака след разочарованието в любовта, което е станало причина за известен период да избере този модел на отношения като по-безболезнен. Само че сега не иска нито да го чува, нито да го вижда, направо ѝ прилошава, когато го засече някъде по заведенията и той ѝ се нахвърли радостно: какво правиш, бе, хайде ще ти звънна да се видим...

Брр. А далеч няма такава неприязън към мъжа с разочарованието преди тази случка. Напротив, с него дори поддържа едно относително приятелство – не се виждат целенасочено, но когато се засекат някъде, си говорят, сядат си на масите един на друг, питат се как са роднините и приятелите, които не са виждали, смеят се на неща, които сякаш са продължение на онова, което ги е разсмивало и някога, поглеждат се свойски, когато имат общо мнение по някоя тема и дори се застояват мълчаливо заедно.

Добре, защо не го мразя него, а горкият човек, който в крайна сметка нищо лошо не ми е направил?

Така, както синтезирах историята, отговорът би бил лесен за непредубедения читател – едното е било любов, другото не. Но подобен отговор е твърде повърхностен, защото те с тази "любов" нямат намерение да се събират, пътищата им вече са отделни, нея просто не я боли вече. За него нямам данни.

Има едни такива периоди, в които жените съзнателно избират да изживеят защитата на собствената си мъжка енергия. И в това по принцип няма нищо лошо, защото така я опознават и се сприятеляват с нея. Тя е динамична и често им помага да направят и добра кариера, да са по-практични в ежедневието си, да им щрака мозъкът за сделки и финанси, да преценяват хората според това каква работа биха могли да свършат.

Не да се доверяват единствено поради симпатия, състрадателност и това с кого ти е приятно и с кого не (една друга приятелка с доминираща женска енергия все прави бизнес партньорства с хора, към които изпитва любов и състрадание и казано на хашлашки език, винаги го отнася и се разочарова. С което не искам да кажа, че мъжката енергия не може да бъде любяща и състрадателна, просто е практична – ще седи до приятел в криза колкото се налага, за да му бъде духовна подкрепа, но няма да му мине през ума да върти бизнес с отчаян човек).

На сексуалните отношения тази енергия също се отразява съвсем практично – за да съм в добра форма, трябва да имам жена, с която да спя. Може и няколко жени, няма значение, това всеки мъж си го преценява според натюрела, но ако не е било някакво преобръщащо живота влюбване, в общи линии подхода е практичен – да е секси и да не му създава главоболия, за да си върши другите важни неща. И когато една жена вземе решение да действа практично, в общи линии постъпва аналогично в интимния си живот – привлича някой, който е секси и не ѝ създава главоболия.

При нашите устойчиви навици да живеем в дуалност, което въобще не е актуално, но повечето хора не го знаят, този начин на балансиране, неизбежно поражда кризи, както в единия край на люлката, така и в другия. Няма угодия и ако се довериш единствено на женската енергия, нито като впрегнеш в действие мъжките си аспекти.

Сега няма да се впускам в дълги и сложни обяснения, че по принцип заради този експеримент на дуалността, в който някога сме решили да се вкараме, в колективното съзнание и двата аспекта са "наранени", деформирани и изкривени. Само ще припомня, че хората, в които се влюбваме, разлюбваме или правим любов, всъщност са като бял екран, върху който прожектираме собствения си анимус или анима, така че е невъзможно да има обобщения какви са мъжете и какви – жените. Те са такива, каквато е твоята мъжка или женска енергия.

"Това значи ли, че се ужасявам от мъжа, който аз съм"? – попита моята приятелка, когато стигнахме до този момент от разговора.

Не, от мъжа, който си, а от "наранения мъж", който си. Разликата е много голяма. Ти си поискала да бъдеш защитена от болката, от кризата и всъщност, си опознала себе си в криза. А това не ти харесва, затова сега, когато си добре, ти призлява, когато видиш този човек. Той, милият, наистина е неутрален, но събужда в теб спомена за собствената ти криза и щита в сърцето.

Теб вече те няма в това "огледало", защото си направила баланс, отново си харесваш и женската енергия, но познаваш и мъжката, научила си се да я ползваш в работата, но не и в леглото. Не си нетолерантна към човека, а вече не разпознаваш себе си в тези отношения.

Докато при другия човек, вероятно защото си го обичала, виждаш вече своята балансирана енергия и това те кара да се чувстваш добре.

Е, какво ще се окаже – връзките на кризите, винаги са гадна работа. Май е по-добре винаги да обичаш.

Май да. Така ще се окаже накрая.