Преди време един приятел беше леко раздвоен между увлечението си по две жени. Той е  наясно, че в крайна сметка жените избират мъжа, който да ги избере, но все пак му се искаше и неговият избор да има своята валидност. Ситуацията беше класика в жанра – онази, която той повече харесваше, беше по-дистанцирана. Другото момиче му даваше твърде ясни знаци, че в плановете й за бъдеща връзка, той е главният герой. Сподели ми, че ако не бяха в една и съща среда, нямало да се опъва на втората. Но го притесняваше факта, че по-харесваната съвсем ще се отдръпне.

Поиска съвет от мен и колкото и да е неуместно даването на съвети за най-интимната сфера, използвах древния маниер да се плъзна по ръба на шегата и му казах: „Ако искаш да си хванеш гадже, хвани си гадже”. В смисъл – да не стои сам. Да грабва тази, с която мачът е по-лесен, за да провокира другата да направи нещо, за да си отвоюва ухажора, на когото се назландисва. Той каза нещо в духа, че жените сме луди, но мисля, че и мъжете не са застраховани от  тази "лудост". Може би подсъзнателните мотиви и психиката ни са устроени по малко по-различен начин, но е факт, че когато човек остане по-дълго време сам, това изглежда малко смутително за онези, които са привлечени от него.

И жените, и мъжете си задават въпроса: "Добре де, готин е, ама защо е сам като е толкова готин?". Независимо какви са мотивите на готиния самец или самка, у неговите ухажори се прокрадва подозрителност. Дали пък не е гей, или има тайна женена любовница, дали не е импотентен или пък полигамен? Дали няма някакви странности, които да създадат проблем в отношенията...  или пък травми от минали връзки, които ще изскочат изневиделица? Допускам, че и мъжете си задават аналогични въпроси за куп симпатични singles. Независимо, че живеем в свят, който вече не е суров съдник, на онези, които са избрали самостоятелния начин на живот, появи ли се привличане, се появяват и въпросите защо този приятен човек си стои сам?

Това беше и причината да посъветвам моя приятел, ако иска едната, да вземе другата. Дори и привидно – да пие с нея кафета, бири, питиета, да излизат на обяд... такива неща. Така по-нерешителната жена, ще реши, че той си е нормален, а импулса на съперничеството, ще я принуди да действа малко по-решително.  Да отива при тях, когато ги види да пушат заедно, да сяда при тях, когато пият кафе или на обяд. Това би му дало ясен знак, дали се е попритеснила, че има опасност да й се изплъзне онова, което е смятала за сигурно. Пък и така ще се чувства по-свободна да флиртува, защото ще може да му задава много въпроси и да експериментира с чувството му за хумор докато се прави на приятелка, която наминава случайно.  От друга страна – ако продължи да бъде безразлична и не прояви никакво любопитство дали между тези двамата вече има сериозни отношения, значи няма никакъв смисъл той да стои и да си бленува за нея. При всяко положение да гледаш "филма" на който ти си сценарист, е по-интересно, отколкото да си стои само в главата ти.

Умните пичове обикновено спазват правилото, когато излизат на лов да взимат със себе си някоя своя добра приятелка, защото така жените, с които флиртуват, се чувстват по-спокойни да прекарат дълго време в тяхната компания. Знаят също така, че по-добрият вариант за първа среща е небрежно да кажат на най-добрата й приятелка "хайде да отидем да хапнем някъде заедно". Заедно с приятелката си, тя няма да откаже и да пият по чаша вино у тях, за да послушат музика. 

Тогава на масата беше поставен въпросът, добре де, ама така ще нарани другата жена, която смело показва колко го харесва. Моето мнение е, че като не й пуска никаква аванта, докато седи във висящо положение между двата стола, така или иначе я наранява. И рано или късно много ще я ядоса, тя ще го намрази и ще разказва наляво и надясно някакви неща в стил, че "този е луд". Което няма да му направи добра услуга и по отношение на обекта на неговите желания.  Колкото и да е странно за мъжете, когато две жени са в любощенския обсег на един мъж, те имат силни сетива и интуиция коя от тях е по-подходяща за него. Ако си представим моментът на съперничество като танц, това че са две, независимо дали са приятелки или не, само ще ги накара да танцуват по-страстно. Когато са единствен обект на желание, може дори да не им се дотанцува, а оттегчено да го въртят на пръста си с невероятни капризи. 

Когато са две, много по-лесно се усеща без думи и обяснения коя е по-правилната конфигурация. И стига да нямат много тежко и агресивно его, а да са от жените, които се доверяват на интуицията си, онази, която не е чак толкова подходяща за този мъж, сама ще се оттегли без да се чувства наранена. Дори ще изпита известно облекчение, че й се е разминало нещо, което не е нейното. Това са онези вълшебни и прекрасни моменти, в които "съперничеството" се трансформира в "сестринство".

Не знам колко жени са си доставяли удоволствието да ползват модела на "сестринството" при избора си на мъж, но така или иначе то е част от изконната ни женска същност, а не съперничеството, насадено като норма от света на конкуренцията, страха, вината и борбата. Никаква норма не е това, а бурени, които пречат да разцъфне истинската ни прелест и много объркаха хармонията във взаимоотношенията. Отразиха се дори на вездесъщия естествен подбор, свързан с продължението на рода. Но шансовете това недоразумение да бъде коригирано вече има. Което е истински добра новина.

Да се върна обаче към историята на моя приятел. Послуша ли ме? Не. Вместо това замина в Тайланд  на работа и там научи друго правило на местните посестрими: "Няма мой мъж, твоя жена, има мой ред, твой ред". Казва, че много му харесвало.