(Първа част на "Правилата на привличането" от Михаела Петрова можете да прочетете тук)

Обикновено се смята, че жените са тези, които търсят сигурност в един мъж. Като това означава той да може да осигури базовите неща – дом, издръжка на семейството и децата. Да е благонадежден – с някоя стабилна професия от типа на лекар, юрист, счетоводител... нещо, от което хората винаги ще имат нужда и опасността да остане без работа да е сведена до минимум.

Според мен и водопроводчиците и автомонтьорите би трябвало да са в тази категория, защото със сегашното строителство, от ден на ден първите стават все по-безценни, а вторите... всяка жена шофьор знае колко пъти ѝ се налага да избира между масажа и ремонта на колата, в полза на колата...

Така де, стига човек да не държи да води разговори за Унамуно и Сервантес и да не настоява, че трябва "Блясъкът на чистия ум" да е в топ-класацията на 10-те му любими филми.

И все пак живеем във времена, в които ІТ-специалистите започват да печелят преднина в предпочитаните стабилни мъжки професии, особено откакто започнаха да надрастват легендата, че вместо принцеса предпочитат говореща жаба.

Имам приятелка, която няма нищо против, че холът ѝ прилича на наземна космическа станция, в която освен техните две РС-та, плазма и два лаптопа, винаги има и чужди компютри за поправка, плюс още няколко специални неща с много кабели, които ѝ е забранено дори да почиства.

Тя си е доволна, че си има кухнята и спалнята, и че може да каже в 10 вечерта, от вратата: излизам с приятелки, има храна и бира в хладилника и да чуе единствено "добре", без да я пресреща озадачен поглед къде е хукнала посред нощите. Но пък и тя не е от онези жени, които искрено боледуват и страдат, когато не им се обръща внимание.

Нейната философия е: "Бракът е сделка за оцеляване. Навикът да живееш с някого без да му се дразниш, създава спокойствие и свобода да се развиваш. А не настояването непременно да имате еднакви интереси. Е, трябва да харесвате едно и също вино и да обичате да пътувате до едни и същи места, но това се възпитава, когато с някой ти е спокойно.

Аз обичам да ми е спокойно и не виждам никакъв проблем да обичам мъжа, с когото се чувствам така. На какъв друг мъж да родя деца? Не разбирам защо любовта трябва да е мазохизъм, свързан с постоянна несигурност, както я описват поетите и особено "Фейсбук" поетесите. Те се занимават прекалено с отричане на нещо, което ги е развълнувало. Това не ме интересува. Предпочитам спокойствието”.

Тук вече ще изляза от допусканията кои са стабилните мъжки професии, които жената си превежда с код "спокойствие". През лятото научихме, че да си "млад меринджей" например, никак не е окей. Шегичка. (Ако все още някой не е гледал историята с "младия меринджей" и не знае защо думите "Ко? Не" станаха лафът на лятото, видеото го има в сайтовете за видео споделяне).

Но е факт, че е съвсем политически коректно една връзка да създава усещане за доверие един у друг и респективно да създава среда на сигурност и спокойствие. И далеч не само жените имат естествено желание това да е така.

Не само жените се чувства по-сигурни, когато през нощта има мъж в къщата, дори и да хърка, дори и да оставя вдигната дъската на тоалетната чиния и да стиска пастата за зъби по средата на тубата и да забравя да ѝ затвори капачето. Мъжете също обичат двойното легло да е запълнено от спокойното дихание на тяло, до което могат да се сгушат или поне да преплетат крака.

И това да ги успокои, че не са сами в този свят, който някога ги е изтръгнал от утробата на майката. Дори и най-големите мъжкари са невинни като бебета в съня си. И ако някой си е дал труда да се загледа в спящия мъж до себе си, колкото повече се вглежда, толкова повече ще започне да вижда детето, чиито вътрешен свят не е забравил, че "сигурност" и "женска прегръдка" за него са синоними.

На подсъзнателно ниво това възвръща спомена за прегръдката на майката, която е единственият начин да усетим, че не сме захвърлени във враждебен свят след напускане на топлото леговище на нейния корем.

Така че в общи линии момчетата, които не са имали травматично детство или нямат много силен архетип на скитник и са израснали в относително компактни и мирни отношения между родителите си, обикновено имат интуитивен усет за тази сигурност и по естествен начин привличат жени, за които също е нормално да има съюзник "в добри и лоши дни".

А децата са едно чудесно утвърждение на този съюз. Любовта може и да не е дива, страстна или водеща към драматични обрати, но за сметка на това става нещо като навик, който едва ли някой би могъл да обясни, но просто знаеш, че е там. И на фона на това относително спокойствие, приемаш по-леко всичко останало, през което животът ни превежда.

Или както е написал Том Робинс във финала на "Б като бира" за своите герои: "...И така, вече знаете всичко. А дали живяха щастливо до края на дните си? Не, това не се случва на никого - поне не съвсем. Но когато лошите дни нападнаха Карла в гръб, както се случва на всички ни, тя внимаваше да не ги приема твърде на сериозно, което, скъпи читатели, е най-близкото нещо до вечното щастие". 

Код "сигурност" е много хубава база. В никакъв случай не се отказвайте от него, освен ако нямате някоя неимоверно силна страст, която ви влече към други избори и друг тип "база", на която може да стъпите стабилно, за да не приемате твърде лично разните неща, чиято природа е такава, че да ни нападат в гръб.