Предателство, изневяра, отмъщение...

Тези три думи логично следват нишката на сюжет, познат на всеки - в някоя от връзките ни сме наранявали или сме били наранявани от своята половинка.

В момента на афект от коварната постъпка винаги би ни се приискало да накажем, да дадем възмездие – подло, мръсно и перфидно.

И всъщност това е нормалната реакция на всяко човешко същество – да защити достойнството си. Ала разликата между емоционално интелигентния и лекомисления човек, е дали ще запазиш иритацията на ниво първична раздразнителност, или ще я осъществиш наистина.

И ако се случи именно второто – къде са допустимите граници на отмъщението от любов?

През годините неведнъж новинарските емисии са ни разказвали за случаи на агресия – заливане с киселина. За тази форма на насилие няма да говорим днес.

Акцентът тук ще бъде друг нюанс на насилието върху жените – заливане с блажна боя с цел наказание за изневяра.

Идентично със заливането с киселина, този акт има за цел публично да унижи и обезобрази жената – физически, психически, социално. 

Да си представим следния случай: двойка в романтични взаимоотношения. Нежната половинка изневерява. Мъжът разбира. Решава да отмъсти. Като залее тялото ѝ с боя, без тя да подозира.

Това ли е адекватната реакция, когато се почувстваме наранени след предателство?

Въпрос без еднозначен отговор. Но едно е сигурно: отмъщение, застрашаващо психическото и физическото здраве на човека, е нелепо, абсурдно, потресаващо... Каквото и да е то, каквато и да е причината за отключването на желанието за него.

Изневярата не е насилие. Тя е избор, грешка, слабост, знак... Но не и насилие. Докато в това обстоятелство отмъщението се превръща в насилие. А насилието следва да се наказва.

Истината е, че изневярата е една от най-силните психологически травми. Според психолозите тя се понася много по-тежко, отколкото уволнение или развод и може да предизвика нервен срив и депресия. В една толкова деликатна и болезнена ситуация трудно може да се определи кое е редно и кое поведение е правилно, но импулсивната реакция почти винаги е грешен избор. 

През каквито и състояния да преминава съзнанието в такъв момент, прибързаните действия не са вариант. За всяка изневяра вина имат и двете страни на връзката. Това е проблем, за който трябва да се говори, преди да е станало прекалено късно.

Няма как да задържиш човек насила до себе си. Няма как да получиш обич - потискайки. Няма как да накараш някой да изпитва любов към теб...

Няма как да залееш човек, който довчера си обичал, с боя и да живееш в илюзията, че това ще уравновеси везната на страданието.

В този вид „боядисване“ няма любов, има само няколко нюанса – комплекси, неразумност и неудовлетворение.

В следващия клип можете да си припомните и конкретния случай към подобна проява на насилие върху жена:

Добави ни в предпочитани източници в Google