В живота ни всичко е подчинено на числата. Те се съдържат и в думите, с които изричаме.

Всяка буква има свое число. Вибрация и звук.

Нотите са числа върху петолинието. Музиката ни изявява, както и думите. Приобщаваме се един към друг.

Колко пъти сме добри? Колко трябва да обичаме? Колко имаме нужда да бъдем разбрани?

Всички тези въпроси, заедно с много други, предполагат нуждата от натрупване. Не че е нужно непрекъснато да си даваме сметка за това, но наистина често си мисля, че нищо във Вселената не е случайно. Дори Айнщайн определя теорията си за относителна.

Не мислите ли, че има предопределеност, която определя характера, желанията и чувствата? Не говоря за съдбата в езотеричния смисъл, а за усещането, че има една странна подредба на всичко около нас и в нас.

Иска ми се ние, хората, да общуваме с добри и позитивни думи. Когато сме лоши, вървим единствено срещу себе си...