Спокойно ми е. Има моменти, в които просто се взирам в една точка. Опитвам се да не мисля.

"Познанието трупа тъга", казва Макс Фриш. Затова в такива редки моменти се опитвам да избягам от тъгата.

Когато си в компанията на много хора, не си ти. Умората да устояваш на предизвикателствата на чужди характери, те запраща в състояние на желана меланхолия. Да се отърсиш от груби приказки, да забравиш неприлични жестове.

Да бъдеш себе си става все по-невъзможно.

Облъчени от телевизията, подражаваме на псевдо икони. Постепенно кичът се превърна в мерило за вкус. Безкраен говор, който не казва нищо. Припеви на песни, които те карат да се гръмнеш от пошлост. Личности, които никога не би искал да познаваш лично.

Затова в момента ми е спокойно. Странно е как един Джак Ръсел може да те прави истински щастлив. Да бъдеш себе си в компанията на кученце, взирайки се в точката.

Пишете на Катето Евро на edna@netinfocompany.bg.

Добави ни в предпочитани източници в Google