Всеки от нас знае поне по една история за момче, момиче и тяхната връзка, която еволюира в сватба. Дотук добре.
Но точно тогава се явяват (най-често) тъстовете и… започват панаирите с името. Как било въпрос на уважение момичето да вземе фамилното име на семейството на момчето. Как такава била традицията, как така се правело от векове и как, едва ли не, тази традиция ни е запазила, като народ.
Към "уважителното отношение" върви и това да кръстиш задължително първото бебе на тъста. Мислех си, че това е отдавна отминала и с право погребана отродоксална традиция, но не. И сега продължават кандърмите и сръдните по въпроса с името. Тъпо е. И не е справедливо. И не само това. Изискването някой да ти носи фамилията е грешно разбрана форма на признание.
Ако показваш уважението си към неговото семейството, като "вземеш" фамилията му, с какво показваш уваженето към собствените си родители?
Ако демонстрираш уважението към неговото семейство, като кръстиш детето си на баща му, с какво показваш уважението към собствения си баща?
Нима единият баща е по-важен от другия?
Спомням си как моя баща щом разбра, че ще има внук, ме дръпна и ми каза: "Да не вземете да го кръстите на мен? Не се занимавайте с глупости и оставете детето да си има собствена съдба и да не бъде обременено с късмета или несполуките на дядовците му. Дайте си му съвсем ново име, защото то е нов човек!"
Напълно правилно! Не мога да повярвам, че има хора, които измерват уважението с това, че някой е кръстен на тях? Това значи, че те сами си определят цената. А, който сам си определя цената, има голям шанс да се надцени. Или подцени.
И в двата случая е трагично.
Дебелоглавите "възрастни", защото е пълно с такива хора, признават избора на собствените си деца, само ако е подписан с тяхното име. Щом това е нормата им за уважение и тяхното разбиране за това, според мен не заслужават нито някой да им носи името, нито някой да ги уважава.
И всеки път, когато подобна дилема изкочи и във вашата връзка, гледай внимателно, как ще реагира мъжът ти. Ако започне да върти и да суче, че "те са възрастни, по-консервативни, така са възпитани, айде да не ги ядосваме", направи точно това – ядосай ги. Защото родителите са родители и за да търпят, да бъдат толерантни към децата си. Защото никой не желае по-силно от тях добруването на децата си и егоизмът никога не трябва да се оправдава с консерватизъм или с нещо друго.
Твоето име си е твое име и с него уважението към тези, които са създали мъжа на живота ти не е по-малко. И ако те са стока, няма да има нужда дори да се налага да ги убеждаваш
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
