Дали, защото сме си свикнали, дали защото сме му свикнали, ама в един момент сексът започва да играе по-различна от обикновената си роля. Започва да се превръща в награда или подарък. Айде да приемем, че е естествено да се поуморим. Добре.

Ама да използваш секса като подарък за рождения ден, Коледа, Нова година и Ивановден, ако мъжът ти се казва Иван, ми е малко странно. И става още по-странно, ако към празничния ритуал се прибави и специално бельо, което се вади от скрина само по повод. Ауууууу! Ужас. Вкусът в устата ми е същият като на кутия “луксозни” бонбони от социализма, която се изважда само, когато имате гости. И можеш да си вземеш само един бонбон и то само ако е останало от гостите.

Глупавото е, че сте/сме същите хора. Такива, каквито сте/сме били и преди две, пет или десет години. Но тогава сте се грабвали всякак и навсякъде, а сега – само на тъмно и в леглото. Не искам да ви давам тон в секса, защото не съм Наталия Кобилкина, ама да зарежеш собствения си сигурен секс със собствения си сигурен човек, е много задръстена концепция.

Действай, бе! Вие сте се хванали и награбвали, когато нито един от вас не е бил това, което е сега, когато всеки от вас е имал всякакви комплекси и въпреки това от вас е струял ток, та сега ли няма да продължите така? Вие сте се оправяли (във всеки смисъл на думата) при по-тежки обстоятелства и не мога да разбера защо с годините това чувство се покрива с патина...

Защото не се работи, ето затова. Представи си една кола, която тунинговаш, ремонтираш, подобряваш, накрая я наточваш и изведнъж спираш да я караш. И започваш да се заглеждаш по разни казионни коли около теб.

Ама понеже колата ти е твоя и няма как, нали все пак имаш някакви ангажименти по нея – веднъж, два пъти годишно си обличаш официалните дрехи, припалваш я и правиш едно кръгче с нея.

Така не се прави.

Нали се взимаш с някого. Вричате се. Е, какво толкова трудно има в това да не се откажеш да го възприемаш и като сексуален обект. Как можеш да приемаш секса като досадно задължение, без което можеш и да минеш? Да не би готвенето, чистенето, гледането на децата да е по-малко досадно задължение? Не. Но ти си склонна да замениш един секс, дори и малко по-посредствен, с едно миене на банята... да не се запуска банята. И затова можеш да запуснеш секса.

Не знам. Ако аз изпадна в положението да приемам секса като подарък за рожден ден, значи съм на крачка от социалния си срив.

Хора, сексът не е подарък, а дар Божи, с който боговете са дарили хората и ако не го правим често, бързо, бавно, диво, добре (понякога и казионно), значи си ритаме късмета.

И ако не правим секс, защото този, който ни е сигурен, не ни е достатъчно емоционален и интересен, мисля, че не заслужаваме и този мечтан секс, за който бленуваме.

Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.

Добави ни в предпочитани източници в Google