"Орлин Горанов – президент!” - възкликнах аз, но не ми мина номерът.

А познавате ли друг човек като него?

Всички го обичат – усмихнат, положителен, истински. Останаха ли изобщо такива хора?
Да, ще се въздържа да коментирам качествата му като мъж, за да не се окаже поредната жертва на "мъжемелачката” Попова.

Виждам го и слънцето изгрява, усмихва ме и ме изпълва с надежда. Не трябват ли такива хора на България?!!! Той не си отиде, остана тук, ей така, от обич. Обикаля света, но се връща тук при нас и за нас.

"Орлин Горанов – президент” - извиках аз, но той не иска... прекалено чист е, разбираемо за всеки, а толкова му стои и толкова ми се иска.

Истинските хора бягат от върховете, те са прости, наивни идеалисти, чисти в обичта си и в сърцата си...

А колко много се нуждаем от тях.

На моя президент Орлин с обич.