Edna от темите в "Нещатата от живота" през изминалата седмица беше за  донорството на яйцеклетки. Тя предизвика много спорове, много "за" и "против".

Гости в предаването бяха Андриана Жекова (собственик на фото) и Мариела Великова (финансов консултант). Зная фактите. Гледах и филмите за търговия с гентичен материал извън България. И установих, че когато каним "двете страни", излиза, че караме реципиентите да се оправдават за правото си на избор и родителство. Вкарваме ги в обидната роля на искащи чудовища. Нараняваме още... ако това е възможно. А редно ли е?

Стерилитетът е все по-сериозен проблем на човечеството. Всеки шести човек в света среща трудности при създаването на дете. Само в България има 270 хиляди семейни двойки с репродуктивни проблеми.

Според експертите, една четвърт от жените биха забременели, ако получат качествени яйцеклетки от други жени. След оплождане със сперма от съпруга или партньора на получателката, яйцеклетката се връща в жената и тя може да износи и роди свое дете.

Това означава, че по груби сметки между 30 и 50 хиляди жени се нуждаят от донори на яйцеклетки.

Нуждаещите се от донорска яйцеклетка са жени, при които има преждевременно изчерпване на яйчниковия резерв.

Причините за това преждевременно изчерпване са различни, като най-разпространените са ендометриоза, хирургично отстраняване на част от яйчниците поради заболяване, както и наследствена обремененост.

Всяка жена достига до изчерпване на яйчниковия си резерв на около 50 годишна възраст. Понастоящем, тази възрастова граница рязко спада, като има все повече жени, които достигат до изчерпване на яйчниковия си резерв на възраст 35-40.

В последните години се увеличава броят на 20-25-годишните жени, които се нуждаят от помощ. Няма никакви външни  признаци, по които една жена може да разбере, че яйцеклетките й са остарели, докато не реши да се изследва.

Счита се, че преждевременното изчерпване на яйчниковия резерв при жените е тихата епидемия в репродуктивната медицина.

Това са жени в разцвета на силите си, способни да износят, родят и отгледат здрави деца. Жени, които се нуждаят от една яйцеклетка, за да бъдат щастливи майки. Те нямат право на избор, разчитат на майките, които биха дарили яйцеклетки.

Репродуктивните клиники в България спазват европейския регламент за донорството, който защитава стриктно интересите на донора и на получателя. Изискването или получаването на нерегламентирано заплащане за донорство на яйцеклетки е неетично и незаконно.

Съгласно действащото законодателство, донорите на яйцеклетки могат да бъдат обезщетени в разумни размери за:

-   пътни разходи;
-   разходи за настаняване и престой;
-    разходи за отсъствие от работа;

Донори на яйцеклетки могат да бъдат жени между 18 и 34 години, които имат поне едно живо дете и са здрави.

Станете донор на яйцеклетки – помогнете на още едно българче да се роди!

Кой може да дари яйцеклетки? Всяка жена под 35 години, която вече има едно здраво дете. На желаещата да дари дама предварително се правят изследвания, за да се установи, че не носи някакви инфекции, проверява се как ще реагира на стимулация, правят се ехография, преглед, цитонамазка, хормонални изследвания.

Ако всичко е наред и според изследванията желаещата може да бъде дарител, тя се явява пред независима комисия, която да прецени дали е физически, и по-важното - психически подходяща. Следващата стъпка е подписване пред нотариус на информирано съгласие, което тя може да оттегли до момента на изваждане на яйцеклетките.

Почти всички религиозни деноминации в света подкрепят концепцията за донорството и трансплантациите, като начин за спасяване на човешки живот или намаляване на човешко страдание.

Католическата гледа на донорството като акт на милосърдие. Ислямът вярва в принципа на спасяване на човешкия живот. 

Будизмът поставя висока оценка на хуманния акт на донорството.

Хиндуистката митология подкрепя донорството.

Еврейската религия с четирите й направления окуражава донорството.

Адвентистите, съботяните са изцяло за донорството.

Протестанти, баптисти подкрепят донорството. През 1988-ма година баптистката конвенция, най-голямата известна протестантска общност в Америка, окуражава  лекарите да информират близките на потенциални донори, за възможна трансплантация.

За любовта към живота и за страстта, с която отдаваме себе си в желанието да дарим надежда и да помогнем на новия живот. За това исках да говорим в "Нещата от живота". Аз съм донор. И не само аз.

Все повече хора в България прескачат собствения си кръг на интереси и оцеляване и стават част от онзи кръг на човечност, който ни среща с хора достойни и прекрасни. Гледахме много филми у нас, които оскверниха идеята за този хуманен акт и опитаха да заличат основата.

А тя е - доброволно, безвъзмездно и анонимно. Всяка настояща майка може да го направи. Дали това е най-нормалното и най-лесното чудо, на което сме способни?

Успях да стана донор на яйцеклетки. Много съм щастлива, че се случи, защото възрастовото ограничение е сериозен фактор. Имам много добра приятелка с репродуктивен проблем. Тя ми показа и "другата страна", научи ме на много.

В последствие застана зад каузата за донорството на генетичен материал и фондация "Искам бебе". Вярвам, че "предай нататък" е послание изпитано и доказано. Един кръг на човечност и вяра, на топлина и обич се случи в живота ми.

С Вики, с момичетата от фондацията, с всички невероятни хора, които Бог ми дари да срещна по пътя на "предай нататък". Двете с Вики посветихме изминалата година и половина на това, да покажем на други жени, майки, че си струва да дадеш частица от себе си.

Правото на избор е свято. Една простичка и напълно поносима процедура ме зареди страшно много, като човек. Лек дискомфорт и усещането, че летя, радвам се. От самото начало имах доверие и респект към д-р "Надежда", неговата клиника и екип. Вярвам, че това е крачка, която всяка майка би сторила.

Да си жена е привилегия. А всички ние вярваме в едно– Живота с "предай нататък"...

Третият закон на Нютон гласи: "Всяко действие има равно по сила и обратно по знак противодействие". Което за мен означава, че не трябва да се плашим да бъдем добри.

Това е единствения начин да изчистим света от егоизъм  и злонамерие. Страх ни е от непознатото, а опитваме ли се да го опознаем? Едно от най-вълнуващите неща, които преживях след като станах майка, беше това, че станах донор на яйцеклетки.

Някъде там сигурно има хлапенце. Някъде там, много го обичат. Надежата е това, което ни прави по-смели. Можем да говорим много по тази тема. Или да го направим.

На линия съм за всяка жена, която има въпроси. И дай Боже желание. След, като е сбъднала своята мечта, да  предаде нататък.

Човечността има лице! Твоето, нейното, моето. И на всяко едно детенце.