Не се страхувам да бъда сама. Отварям очи и съм готова да избера началото на деня.

Решавам на коя приказна героиня ще приличам днес. Приказните героини до една имат интересен живот.

Вчера обичах много. Днес ще е същото. Само истинската обич остава еднаква.

Аз обичам да бъда сама. Два слънчеви лъча си играят в косата ми. Вятърът развява няколко кичура. В хубавите приказки слънцето и вятърът са задължителни. Днес около мен ще бъде пълно със слънчеви зайчета. Обещавам си го.

Докато съм сама, протягам ръце и се усмихвам. Тази усмивка е по-различна. Идва отвътре и няма сила, която може да я спре.

Знаете, че имам отношение към животните, затова се опитвам да гушна слънчевите зайчета в ръцете си. Днес не искам да мисля за лоши неща. Тъжните приказки често са лоши.

Изнизвам се изпод завивката. Измивам очите си с бавни движения. Няма да сресвам косата си. Това го могат слънцето и вятърът. Босите ми крака стъпват по хладния под. След малко ще замирише на кафе. По-късно ще ухае на смокини.

Правя крачки и усещането за гравитация ме прави истински жива. По-късно може би ще целувам и може би ще прегръщам. Още е твърде рано да се каже, но нали обичам като вчера – това ме прави щастлива.

Сама? Да си сама е съвършено състояние на приказните героини.

Жените са истински сами, докато си слагат червило, а днес аз не смятам да червя устните си.

Пишете на Катето Евро на edna@netinfo.bg.