Ако си мислите, че това е мъжът, може и да имате право, но има нещо по-сладко, невинно и също много близко до навиците на мъжкия пол, а именно пандата.

Обичам животните, но от малка изпитвам по-специални чувства към черно-бялото мече, макар и да не бях виждала на живо. Сигурна съм, че и вие ги обожавате, но защо всички обичаме пандите?

Кацам в Чанду (Югозападен Китай) и още от летището ми става ясно, че съм попаднала в  "Pandaland". Тук пандата е издигната в култ, тя просто е навсякъде и под всякаква форма.

Единственото място в света, където всеки с малко повече желание и търпение може да гушне панда. Това e и моята цел номер едно.  Искам да разбера защо я обичам толкова много.

Ето, че съм една от стотиците влюбени пред  най – големия резерват в света. В ръцете си държа вече леко смачкано листче, на което пише нещо "我想拥抱熊猫"… надявам се да е "I want to hug panda." ("Искам да прегърна панда.").

Това е най-бързият начин да изпълня мечтата си. Водят ме до мястото за пандешки прегръдки. Очаквах да е по-романтично и интимно, но въпреки опашката от нещастно влюбени хора, стриктно изпълнявам процедурите по сигурност и се нареждам зад един солиден американец, подготвен с бамбук в ръка, на който му липсват само няколко черни петна за пълен камуфлаж.

Усещам пеперуди в стомаха си и странно напрежение, което изпитвам само докато съм с приятеля ми. Сядам на една пейка и след по-малко от секунда се озовавам с панда в скута. Около минута заедно, минута, която отсега знам, че никога няма да забравя, просто защото  най-вероятно ми е първа и последна с най-обичаното от мен животинче.

Не разбрах със сигурност защо я обичам толкова, но за любовта обяснения трудно се дават. Но все пак мисля, че ги обичаме толкова, защото те много приличат на нас хората. Стойката им докато седят и се хранят с двете си "ръце", както и дълбоките им очи, визуално изглеждащи по-големи, сякаш напомнят на малко дете, което безкористно обичаш, дори да е чуждо.