С моя приятел Ангел (Хъмпи) Трифонов решихме, че е време да закрием ски сезона някъде през aприл... и то - на  Боровец. Вече беше слънчево времето, приятно топло. Всъщност малко мераклии бяха останали по пистите. Сигурно някои от тях като мен – открили късно и закрили късно сезона.. Но въпреки изтънелия  и размекнат на места сняг, се забавлявахме доста. Изпитвах и удоволствие от усещането за наближаващата пролет и заминаващата си достойно зима.

Тази година се качих на ски за първи път от 28 години насам. Стана случайно, не бях го планирал. Въпреки че в мен таеше желанието да покарам някой ден отново, не исках да се поддавам на изкушението. Зная, че хареса ли ми, ще искам повече и повече, а това ще ме разконцентрира от студийната работа през зимата. Това е периодът, в който записвам и продуцирам музика най-много, тъй-като няма толкова изкушения колкото през лятото.

И успях да се опазя много дълго. До тази зима. Някъде през февруари. Приятел ме замъкна семейно на Мальовица и отидох на пистата да го гледам. Той не ме остави на мира докато не си взех от гардероба ски. И от там насетне не му трябваше много да ме навива...

За ските мисля, че е уникална комбинацията от природа и спорт. Няма друг начин как да си на 2500 метра надморска височина и да спортуваш едновременно, забавлявайки се. Дори може и да е безопасно, ако не си много щур в спусканията. Беше супер вълнуващо да  се спускам цял ден на няколко стотин метра под Мусала, слънцето да ме топли, снегът да ми напомня че е зима, а величествената гледка да ме вдъхновява с всяко качване с влека. А стане ли 5 часа, рязко захладнява и планината ти напомня, че съществуваме само благодарение на слънцето и природните ресурси.

Да се прибереш в хижата вечер с леко уморено тяло и да седнеш до камината с приятели, да си споделяте случки и шеги, докато хапвате и пийвате, е може би още по-голям кеф.

Вече знам, че следващата зима ще съм по-малко музикално продуктивен и по-усмихнат със слънчев загар на лицето :)