Не мога да ви опиша удоволствието и изненадата, която ме връхлетя след написаното в Edna.bg. Обадиха ми се приятелки от целия свят, които дори не съм подозирала, че някъде там, по света, заминали, заживели, слели се, задомили се, преоткрили се, задълбали и все пак търсещи онова нещо, което ние, жените, наричаме съвършенство!
По дяволите, толкова сме романтични, нежни и наивни, че и най-малкият знак ни кара да преоткриваме света. Кара ни да мислим, да се колебаем и да воюваме дори със самите нас. Мислещите. Не мога да повярвам, че има жени, които не мислят, а се сливат с действителността, материализират се още, може би, преди да се родят и чакат някой, нещо, някъде другаде, да се случи, за да се почувстват щастливи.
Не знам защо всички козметични процедури, които бълва пространството около нас, кара жените да полудяват и да се заробват, мислейки си, че правят нещо за себе си. Не знам защо влюбването е издигнато в култ до момента, в който си нахлузваме хомота на битовизма, раждаме деца, готвим като откачени, създаваме уют и очакваме някой да ни каже "Браво". Но никой няма да ни каже нищо, защото си е наша проекция за щастието. Не знам защо се стараем да сме толкова съвършени и безупречни в работата ни, като винаги ще имаме онова нашето, женско и нежно недоумяване. Не знам защо се борим така мъжки, като ние сме просто жени.
Вече 15 години работя с Edna невероятна жена-гримьор, която се опитва да ме убеди, че жената в мен е толкова голяма, че не трябва да се притеснявам от грима, роклята, косата, токчетата... И аз не се... Но продължавам да се бунтувам срещу общоприетите направени нокти, бижута, мода, цветове, стереотипи на подражание.
Мисля, че затова жените си купуват клюкарски списания, за да видят, че и любимата им актриса е напълняла, че и тя носи онази чанта, че и тя има драма в любовта, че така е по-лесно да отъждествяват себе си с героинята на тяхното време и да забравят за безкрайното търсене на същността им.
Разбира се, че е по-лесно да приличаш на някого, а не на себе си. Разбира се, че е по-лесно да обличаш дрехи, които крещят от рекламите и напомнят за стил, но не твоя. По-лесно е да харесваш Моника Белучи, отколкото себе си. А тя може би също не се харесва... Всичко е измама. Красива измама, която ни манипулира от сутрин до вечер.
Единственото спасение е в самите нас. Затова в предходния ми текст писах за душата ни... Тя е тази, която трябва да обгрижваме, да обличаме, да рисуваме, да храним, напиваме, приспиваме и събуждаме с великолепна закуска от музика, палачинки и любов. Тя е тази, която чака тихичко, скрита в килера на нашето ежедневие и битовизъм, и ни очаква.
Зависи от нас да я поканим на танц. Танц, пълен с копнеж, истинност и сладост. Сладост към единствения живот, който притежаваме... а той е сега!
Автор: Белослава
Пишете на Белослава на edna@netinfocompany.bg.
