Преди дни се стигна до медийна разправия по повод едно мое неосъществено участие в предаването на Кеворкян. Аз бях огорчен и се бях оплакал на приятелите си във "Фейсбук" от неуважението, което той беше демонстрирал към мен. И косвено – към цялата писателска гилдия. Най-простичко казано, той ми беше загубил времето. Но лошото беше, че го правеше за трети път.

Канеше ме, губех си неделята, а после дори не стигах до ефир. Всеки от тия три пъти ми казваше: "Времето не стигна за теб". Което си е доста безцеремонно отношение към времето ми, към празника ми, като помисли човек.

И аз бях реагирал, а ето ти след това – и скандал. Скандал – силно казано. Аз мразя тази дума. Шумотевица.

И ето че една мила дама ми писа по повод медийните пререкания, които бяха последвали.

Тя ми пишеше нещо в този смисъл, че… здравейте г-н Терзийски,

Позволявам си да Ви пиша…

и след това разказваше, че е станала чрез интернет медиите свидетел на моя коментар по повод не/участието ми в предаването на г-н Кеворкян.

И по-нататък тя казваше, че е искрено изненадана от липсата на преценка за качеството на това предаване и на водещия, както и на медийната среда като цяло. Казваше също, че човек като мен, с моя талант и образование (радваше ме, че оценява и образованието ми!), но също така и с моето съпричастие към хората, не може да очаква валидизация от някой толкова компрометиран и безпринципен като Кеворкян.

А по-нататък тя говореше за това, че признанието не идва от силните на деня, от продажните, от властниците, от екраните, не идва дори и от европейските награди. "Идва" – казваше тя - от реалния ефект, който творбите на хората на изкуството имат върху техните зрители, читатели и оценители.

И накрая тя казваше, че така или иначе проблемът в случая не е, че българските медии не уважават писателите, а че не можем да създадем значими форми на комуникация, които да избягват пошлостта. Да учат не на злоба, а на добро и да увличат съмишленици. Може би такива форми на медийна комуникация няма да са в прайм тайм, но ще имат по-голяма сила.

Аз прочетох нейното послание и поседнах да помисля. А после ѝ отговорих. Ето така:

АЗ:

Мила Госпожо!

Благодаря ви от сърце! Само ще отметна едно нещо, върху което ми се ще да поразсъждавате. Кеворкян е един от най-близките приятели на Любомир Левчев. Левчев, доколкото съм чувал, май дори му е бил кум. Уважава го.

Така че - откъде да започна с отричането аз?

И нека да допълня към това още нещо още по-объркващо. Аз съм антикомунист - по душа, по чувство. Но Левчев ми е добър приятел. И това е така, защото го смятам за мъдър човек и много харесвам и уважавам мислите му. Поне някои от тях.

Ха сега да видим!

Оставете другото - но покрай Левчев - и Кеворк винаги е имал много добро чувство към мене! Винаги в последните години.

Много объркваща работа, нали така?!

Просто България е толкова малка, че е смешно когато се развихрят и някакви страсти. Прилича на бой с възглавници в гардероб :))))

Благодаря ви, че ще помислите върху това

И: Поздрави сърдечни!

Пишете на Калин Терзийски на edna@netinfo.bg.

Добави ни в предпочитани източници в Google