Ако перефразираме популярното изречение за изкушението и отдаването на Оскар Уайлд, можем да кажем, че най-лесният начин да спреш да обикаляш магазините, е да започнеш да го правиш. Защото все някога ще стигнеш до Пробната! 

Красиво оформени витрини и още по-красиви намаления ни привличат като ванилен аромат, мечка (който гледа „От местопрестъплението”, ще разбере :)). Докато се усетим, жадно прехвърляме закачалките и избираме това и това, и това, и това, за да стигнем до мястото, чиято цел е да ни откаже от пазаруването. Пробните! 

Нямам представа кой и защо ги е направил точно така, но те отказват безотказно! Поне на мен. Е, ще се пробваме ли да пробваме?

Имам чувството, че  в повечето пробни НЕ пробвам дрехите, които съм харесала, а самата пробна. Обличала съм всякакви. Най-често съм пробвала Тесни пробни. Те са ми любимите. Размерът е малко по-малък от размера на телефонна кабина – 60/65.
В най-добрия случай влизаш там с една избрана дреха. Ноооо, носиш и дрехи на гърба си, които трябва да махнеш. Имаш и чанта! А може да е голяма! А може да имаш и още една! А къде да оставиш съблечените дрехи? А, ако си взела да пробваш рокля с цип на гърба?

Сложничко стана! На всичкото отгоре огледалото е точно под носа ти. По-скоро можеш да си оформиш веждите, отколкото да се огледаш в роклята. Но, така и така не можеш да си извадиш пинсетата от чантата, защото тя е под другата, а двете са под съблечените дрехи.

Остава да излезеш навън и да се погледнеш в огледалото на магазина. Там, повярвай, става още по-страшно, защото докато се оглеждаш ти, оглеждат и те - продавачките и останалите жени в магазина. Неодобрително е май? Некомфортно е! Дано само някоя от тях не каже на висок глас: „Май трябва L!”
Шмугваш се обратно, за да си облечеш собствената кожа и бързо да избягаш от тук. На излизане си мислиш, че все пак има и нещо хубаво в операция "Тясна пробна” - свалила си килограм, докато се събличаш и обличаш при тези екстремни условия.

Другата любима пробна, е тази с "недостигащото перденце”.
Дали от пестеливост или по-висок диоптър, този който прави завесите за пробни, често пести по педя от ширината им. Колкото и да дърпаш, за да затвориш пространството – не ти се получава.

Най-любимата ми от всички пробни, обаче, първото място в личната ми класация, е една малка пробна в центъра на София, съвсем на Попа, съвсем в ъгъла на магазина. Завеска обикаля ъгълчето така, както в училище ограждахме с дъгичка правия ъгъл на квадрата. Там в пробната, въпреки, че Пробна звучи твърде гръмко за това пространство, няма кукичка на стената, за да закачиш свалените си панталони, няма огледало, за да се видиш с новия панталон, няма място и за теб самата, но за сметка на това има мивка, в която спокойно можеш да накиснеш чантата си или някоя свалена дреха.

Към тази екстра, магазинът има и адски любезна продавачка, която винаги стои като стража пред завесата  и пита: "Мога ли да надникна? Стана ли ви? Я, излезте да ви видим?”  Най-лошото е, че там често има много хубави дрехи…

Истината е, че има и прекрасни пробни в чудесни магазини, с много добре обучен персонал. Факт! Има и такива пробни, в които можеш да влезеш заедно с най-добрата ти приятелка, която ще те огледа критично и ще си каже тежката дума, относно онази рокля с цип на гърба. Факт!

Но когато си минала през пробните на 80-те и 90-те, когато при киша и дъжд навън, в пробната имаше прогизнал вестник, на който да стъпиш… ставаш особено зла, когато нещо кара душата ти да се чувства на тясно!

И едно забавно клипче по темата с тесните пробни и моловете като цяло:

Пишете на Богдана Трифонова на edna@netinfo.bg.