Тия дни – в началото на август – са малко зловещи. Поне в моята лична митология. В моя календар на чувствата. А би трябвало…

Има едно такова нещо …Мисля си – една от основните причини за обърканите чувства на днешните хора, е пълната липса на център. На общ път, общ морал, общи ценности и общи цели. Ако целта е просто да живеем и да сме живи – това е …някак страшно.

Може и да е така. Но помислете все пак – не е ли малко малко…всъщност ужасно плашеща възможността единствената обща цел на хората да е тази – да са просто живи?! Да живеят. Без значение как, къде, защо…

Тук ще кажете: Целта е да живеем по-добре! Е – аз за това говоря! Кое според сегашния човек е по-добре? Кое е това по-добре, да го вземат дяволите!

Няма централно, осево, основно и универсално мнение по тоя въпрос! Няма общо "по-добре".

За Али от Ислямска държава по-добре е едно. За Али от САЩ по-добре е съвсем друго! (Повярвайте ми, в САЩ има най-вероятно повече хора с името Али отколкото в Ислямска държава; и би било хубаво да опресните представите си с тази парадоксално изглеждаща (на пръв поглед) представа).

А вие веднага казвате: И е така и не е така! За човека по-добре е винаги горе-долу едно и също. Просто по-доброто, взето от един, прави така, че да е по-лошо за друг. Защото сладките и благи неща в света са ограничени, и всеки ги иска – а те не стигат за всички. Пък и нещастието на хората идва предимно от завист – нали така? И когато един направи добро за себе си – лишава друг от това добро.

Ах, вие, малтусианци, знам ви аз вас!

Томас Малтус, помните, е казал, че хората се увеличават в геометрична прогресия, а благата – в аритметична. По дяволите, не е честно! – казват мацките от моловете. Ха-ха.

Та казах всичките тези уж несвързани с нищо приказки, за да наклоня мисълта ви към следното: Не се чудете, че не ви е добре!

Просто в наше време няма единна представа за добре!

И затова всички ние…Ама сега си отворете ушите – всички ние – страдаме! Защото даже когато ни дават мед и масло, ние казваме: Ооо, ето, ето – това вече е гадост! Предлагате ни диабет и хиперхолестеролемия!

Повишени липиди ни предлагате вие, а и ампутации на подбедриците заради диабетна ангиопатия! Това ни предлагате вие, пробутвайки ни тези медове и масла!

Така пищим ние, съвременните човеци, или поне тая измъчена част от нас, които сме решили да живеем здравословно по новите разбирания.

А, Бога ми, във всички времена да ти дадат мед и масло е било знак за най-съвършена и висша благодат!

Подсетете се, че именно сега излизат книги, които се казват „Хлябът – масовият убиец!“. Докато във всички други времена хлябът е бил „насъщен“, „Плът Христова“ и висш символ на живота!

Обърканост.

Плаче ми се, смея се, но ми се струва , че сега (според глупака, в който се превърнахме всички ние) в Рая сигурно не предлагат мед и масло, а био киноа и био броколи. За да няма райски карциноми и райски хипертонии!

Ах, мамка му, как хубаво се объркахме!

Ние вече въобще не знаем кое е хубаво и кое – лошо!  (и моля, нека старателните ученички не ми правят забележки, че обърквам етични с естетически категории, а просто да си налягат престилките!)

И когато някой Али, с абсолютно ясна концепция за това – кое е добро и кое – лошо – се изпречи срещу нас – ние стоим втрещени! И ужасени.

Та! Да видим - защо наговорих всички тия неща?

Защото първо казах: За мен, лично и само за мен…в моята лична митология, в моя календар на чувствата - началото на август е някак зловещо!

Така казах.

Защото не смеех да кажа: За всички нас, за хората от днешния ден, в наше време…

Казах скромно, потиснато и объркано: за мен, за мен…само за мен тези дни са зловещи…

А би трябвало, бих искал, бих се молил - те да са зловещи за всич-ки!

Защото на 6 август Енола Гай, което е всъщност „галеното име“ (!) на един самолет  Boeing B-29 Superfortress (кръстен на майката на пилота) пуснал над японския град Хирошима къс метал с механизъм вътре.

Който механизъм дал началото на верижна реакция.

Която мигновено причинила експлозия с мощност, равна на мощността на експлозията на 16 хиляди тона тротил. В адския огън загинали мигновено 80 000 души.

Тук помислете за децата и родителите си. Да – подобни на тях. На 9-ти същото се повторило в Нагасаки.

Нищо ли е това?

Казах ви – не знаем кое е добро и кое – лошо. И оттам идва страданието ни.

Та затова тези дни ми се струват зловещи. Откак се помня.

Пишете на Калин Терзийски на edna@netinfo.bg.