Невена Коканова е една от най-обичаните и талантливи български актриси, известна като "първата дама на българското кино".

Невена Богданова Коканова е родена на 12 декември 1938 г. в Дупница. Майка и, Елеонора Коканова, е от известна автрийска аристократична фамилия, а баща и Богдан Коканов е бил политически затворник в Белене.

Започва кариерата си като стажант-актриса на 18 години в средата на 50-те години в Ямболския театър, без да има специално образование. Изиграва над 50 роли в киното. 

Нейн съпруг е известният български режисьор Любомир Шарланджиев, с когото е докрая на живота му. За личния си живот Невена не обича да говори, затова за него знаем повече от приятели и колеги на голямата актриса.

С Любомир се запознават случайно на снимачната площадка. Годината е 1955 г. Тогава Невена е на 17 години и е последна година ученичка в Търговската гимназия. Търсят лица за масовката на музикалната комедия "Две победи" и така попадат на хубавото момиче.

Веднага оценяват органичното й излъчване пред камерата. На следващата година тя вече се снима с бъдещия си съпруг във филма на Янко Янков "Години за любов".  

В нейна чест Министерство на културата и „Бояна Филм“ учредяват филмова награда, т. нар. „Награда на името на Невена Коканова“ за обещаващ филмов дебют на актриса.

В Ямбол има Театрални празници и Драматичен театър „Невена Коканова“. На нейното име е наречен и театърът в Дупница.

Въпреки всички успехи в света на киното и театъра, въпреки цялата слава, която носи със себе си известността, Невена никога не става светски човек.

Винаги си остава просто Ечка, както я наричат приятелите ѝ Актрисата намира своя земен рай в махала „Чомаците“ (днес село Иглика), където отдавайки се на живот, като че излязъл разказ на Йовков, тя постига своя душевен мир. Именно в къщата си в с. Иглика Коканова прекарва последните години от живота си.

До последно играе на сцената на театър "Възраждане" и Сатиричния театър и се грижи за дъщеря си Теодора. 

След многобройните роли в киното и в театъра, след многобройните награди, Невена Коканова си отива от този свят на  3 юни 2000 г. на 62 годишна възраст от рак на гърдата. В света на киното и театъра има една неписана закономерност- истински великите актьори  са точно тези, които са най- естествени, земни и непринудени.

Сред тези хора, които не се главозамайват от светлината на прожекторите, любовта на публиката и славата на успехите е и Невена Коканова. А успехите и са неоспорими. До ден днешен тя остава икона на българското кино със своя неоспорим талант, красота, доброта и магнетизъм.

„Лицето на Невена е винаги такова, каквото трябва да бъде. Сякаш измислено, за да те смущава. За да те влюбва. Има неща, които не могат да се научат. Едно от тях е лицето. То е обещание за собствен свят, който се опитваш да разголваш.

Без да нараняваш. Лицето никога не е лице за всички. То е лице за този, който умее да чете човешките лица. Да разговаря с чертите. Да целува мислите. И чак накрая да приближи устните.

За да прогледне през тях дълбочината на един живот. Всичкото това болене.
Няма формула за изящно лице. Просто се раждаш Невена...".

„Хората, които са я гледали в театъра, киносалоните ще си припомнят нейния път, харизмата, таланта й. Младите ще я преоткрият или ще се запознаят с нея. Невена носи тайни, които всеки би искал да разгадае. Тайните на талантливия човек, на една изключителна женска природа."

Прочетете още:

Стоянка Мутафова: истории за една жива легенда

Да помечтаем с Мира