Миналата седмица ви запознахме с тънкостите при пазаруване на риба. Сега ще ви споделим и нещата, които трябва да знаете, при покупката на морски дарове.
Има една стара приказка, че миди се похапват само през месеците с "Р", т.е. от септември до април. През лятото не бивало, защото по това време на годината цъфтят водораслите, а при този процес се образуват отровни вещества.
Както знаем, мидите се явяват нещо като филтър на морската вода и задържат в месото си всички токсини. Освен това едно време условията за складиране и транспорт на мидите не са били на така добро ниво като днес, та затова и поговорката.
Ние обаче си знаем друго - какво по-вкусно и романтично от миди, изпечени на тенекия на брега на морето, полети със студено бяло винце!?
Все пак си е нужна малко предпазливост. Не берете миди, където морето е много мръсно, когато водораслите са на повърхността или когато цъфтят.
Ако не сте на плажа обаче, а си купувате пресни миди от магазин, опасността да се отровите е по-малка. Днес вече има строги правила за търговията с миди, които изискват много по-голяма хигиена.
Предлаганите в големите магазини миди би трябвало да са безопасни.
Но и при тях трябва да имате едно наум. Консумирайте ги по възможност още същия ден, най-късно на следващия. Избирайте само плътно затворени миди, а след варенето им изхвърлете онези, които са останали затворени.
Другите морски дарове като лангусти, омари, раци, кралски и обикновени скариди, стриди и т.н. се намират по-рядко на пазара у нас и затова няма да се спираме подробно на тях.
Черупчестите морски обитатели трябва да са плътно затворени и без миризма при покупката. Ако мидите не се затворят при изсипването им върху щанда, оставете ги. Консумирайте пресните миди и стриди възможно най-скоро.
Съхранявайте ги не повече от 24 часа в хладилника в надупчен найлонов плик, за да може да влиза въздух. Най-добре е скаридите да се купуват с черупките. Консумирайте ги в деня на покупката.
И най-важното - никога не прекалявайте с топлинната обработка на черупчестите мекотели, защото стават като гума.
Прочетете още:
Как се отървах от най-големия си фетиш
