Суперхраните на есента

Суперхраните на есента
Снимка: Thinkstock

Есента често се превръща в сезон на настинки и грипозни състояния.

Може да ги избегнете, като се обличате по-топло и хапвате правилните храни. Знае се, че ключът към крепкото здраве се крие именно в продуктите, които използваме за приготвяне на любимите ни блюда.

Предлагаме ви няколко сезонни храни, които освен че са вкусни, ще се отразят чудесно върху организма ви и ще ви помогнат да сте здрави и енергични.

Цвекло
Още 2000 г. пр.Хр. асирийците, вавилонците и персите познавали цвеклото като овощно и лекарствено растение, а като зеленчукова култура започва да се отглежда не по-късно от 1000 г. пр.Хр.

Първоначално са се употребявали за храна само листата, но скоро грудката става основната хранителна част.

Във всички времена и в различните народи цвеклото винаги се е считало за лечебно растение. Още Хипократ е признал неговото лечебно действие и го включил в състава на редица лекарствени рецепти.

Съдържащият се в цвеклото бетаин укрепва кръвоносните съдове, понижава кръвното налягане и подобрява работата на черния дроб, ускорява обмена на веществата и оттам се явява ефективно средство при затлъстяване. Диетичното и козметичното действие на сока от цвекло е познат още от древността - да съхранява свежестта на кожата на лицето. Производството на захар в България е започнало през 1898 г. когато е била построена първата захарна фабрика в София. Освен за захар в кулинарията, от цвеклото можем да приготвим превъзходни салати, супи и гарнитури. Използват се както грудката, така и листата на младото цвекло. Сокът от цвеклото е превъзходен оцветител в червено.

Ряпа
По нашите земи ряпата е била позната още от древността и е била важен хранителен продукт в живота на средновековните българи. В ряпата се съдържат захари (предимно фруктоза), целулоза, малко ненаситени мазнини и малко белтъци, но много ензими и витамини. В корените се съдържат етерични масла, които подобряват храносмилането и сърдечната дейност, както и гликозиди, които също подпомагат сърцето, но и придават известен лютив вкус. Ряпата съдържа много калиеви соли (черната - 3 пъти повече от бялата). Тя съдържа витамин В1, който нормализира дейността на нервната система.

Веществата в ряпата възбуждат отделянето на стомашен сок и така повишават апетита. Тя активизира дейността на черния дроб и отделянето на жлъчен сок, което пречи на образуването на жлъчни камъни. Целулозата подпомага активизирането на чревната перисталтика и пречи на застоя на хранителни вещества. Това оказва много благоприятен ефект и за намаляване на холестерола, което е отлична профилактика за атеросклероза.

Тиква
За нея сме ви писали многократно. Нейното присъствие е безпогрешен спътник на есента. Малко са българите, които да не са я опитвали - печена, варена или в тиквеник. За родина на тиквата се смятат Америка и Азия.

Днес видовете тикви са обособени в групи - обикновена (фуражна), едроплодна (кестенка или цигулка) и готварска тиквичка (сакъзка).

Плодовете на тиквата са много разнообразни по форма и окраска. Повърхността им е гладка, мрежовидно напукана, с брадавици или сегменти. Месестата част в зависимост от сорта има специфичен цвят, дебелина и консистенция. Семената са елипсовидни с различна големина. Съхранява се лесно почти през цялата зима.

Тиквата е богата на хранителни вещества - по хранителност надвишава картофите, съдържанието ѝ на каротин е по-голямо от това на морковите и е между най-богатите на каротин растения. Тиквата има и лечебно действие - печена или варена се използва при бъбречни или сърдечни заболявания, при заболявания на черния дроб. Може да се консумира от деца, бременни и възрастни хора, прекарали тежки заболявания. Високото съдържание на калий е полезно при повишено кръвно налягане, а съдържанието на микроелементи (желязо, манган) е от полза при малокръвие.

Дюля
Дюлевият плод е богат на захари (предимно фруктоза), на органични киселини, пектинови вещества, слузести вещества и целулоза. Има много витамини - най-силно е присъствието на РР, С и Е. От минералните соли най-голям дял се пада на калия, следван от калция и фосфора. От микроелементите впечатлява изобилието на мед-140 мг на 100 г плод. От органичните киселини в най-голямо количество е ябълчната, след което се нарежда винената. Етеричните масла придават специфичния приятен аромат на плода, а пектиновите вещества са със силно изразен благоприятен ефект върху стомаха и червата.

Именити древни лекари Хипократ, Гален, Авицена са предписвали пресни дюли, сок или мармалад от тях като ободряващо, апетитовъзбуждащо средство и при различни стомашни смущения. Отвара от дюлеви плодове и семена и днес се препоръчва при стомашни разстройства и кръвотечения. Лечебният ефект се дължи на пектиновите и дъбилни вещества. За болните от белодробна туберкулоза дюлята е особено полезна, а пък печена се препоръчва като затягащо средство при диарии.

Нар
Нарът е известен като културно растение на народите от най-дълбока древност. В гробницата Тел ал Амарна (Египет) от времето на фараона Аменхотеп (1375-1358 г. пр.Хр.) е намерена рисунка на нар. Там той е бил почитан като символ на плодовитостта, използван е за лек. Ароматният и освежаващ сок съдържа до 20% захари, 9% киселини (лимонова и ябълчна), от 0,208 до 0,218% минерални вещества, в това число манган, фосфор, магнезий, алуминий, силиций, хром, никел, калций, мед. Богат е на витамините С, В1, В2, В6, В12, Р, съдържа и витамин А. В него има дъбилни и багрилни вещества, флавоноиди, катехини, белтъци, 15 на брой аминокиселини, азотни вещества, нишесте, целулоза, течни масла, съдържащи витамин Е.

Кората на плода е богата на дъбилни вещества и се използва в кожарската индустрия, както и във вид на чай при остро стомашно разстройство и против тения. От кората на растението се боядисва вълна в кафяв цвят, а с цветовете - вълна и коприна.
В народната медицина се употребява при трескави състояния, малария, скорбут, ангина, кашлица, анемия, бронхиална астма, при лечение на туберкулоза, пневмония, бъбречни кризи, дерматити, изгаряния, отравяния. Сокът на киселите и сладко-киселите нарове се препоръчва при диабет.

Плодовете на нара се употребяват в суров или консервиран вид (правят се кисели, мусове), служи за оцветяване на сладкарски изделия и сладолед. Сварен и сгъстен, наровият сок се използва като подправка в източните печени месни, птичи и рибни ястия.
Гренадинът (сок от нар с добавка на захар) е неотменна част от много класически коктейли. От сока се приготвят меки сухи вина, а в Кавказ сокът се сгъстява и от него се приготвя подправка – "нашараби".

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Представителите на кой зодиакален знак не можете да понясяте?

Абонамент