Ненавиждам алармата на телефона си! Всяка сутрин тя ме буди в един ужасяващо ранен час, прекалено ранен за моите биологични и културни възприятия. И колкото и съзнанието ми да отказва да приеме мисълта, че след секунди денят ми започва, разумът надделява и аз се изправям... С нежелание, едва привикващи към светлината очи и спящ ум.

(Не)готова за новия пореден учебен или работен ден, трябва да изпълзя от леглото, да скалъпя набързо някакво бледо подобие на сутрешен тоалет и да потегля към мястото, на което мозъкът ще бъде неадекватен поне още час-два.

Не ме разбирайте погрешно. Не съм от хората, които все мрънкат и се оплакват, че нещо не им е наред. Напротив! Дори и в онези тежки за цялото ми светоусещане сутрини се опитвам да пръскам прашинки щастие, колкото и трудно да ми е в тези ранни часове.

Причината е съвсем друга! Чисто и просто... Аз съм сова!

Не, не от онези, които се появяваха мистично в "Туин пийкс". Става дума за моя биологичен хронотип.

Както знаете, според биологичния ни ритъм, всички ние се разделяме на "сови" и "чучулиги". Тази интересна теза си е съвсем научно тествана, доказана и обяснена от немския учен Тил Рьонеберг.

Той твърди, че ако човешкият организъм имаше възможността да спи и да е активен в пълно съответствие с вътрешния си часовник, то тогава хората щяха да са много по-щастливи, в по-добро настроение, по-заредени с енергия и да се разболяват много по-рядко.

В този ред на мисли, хората с хронотип "чучулига" са способни да станат още преди петлите и изгрева, активни са в ранните часове на деня и това е идеалното време за тях да се отдадат на физическа или умствена работа.

Докато “чучулигите” са в своя вихър, ние, "совите", все още сънуваме сладки сънища. Креативността на хората-сови обикновено се активира в края на работния ден и често би могла да продължи цяла нощ. Те не биха могли да разгърнат изцяло своя потенциал, защото установената работна или учебна система е пригодена в опозиция с техните биологични потребности.

Всъщност, "совите" не са хора, които не обичат да работят. Напротив, те обожават да се занимават с всякаква дейност, но в различен времеви интервал, от този, който е наложен почти навсякъде по света.

В такъв случай... Как да се справим с това биологично разминаване?

Лично на мен не ми е никак лесно. През години съм изградила своите "сова" навици като нежна приятна мелодия за телефонната аларма, която да ме буди с финес и да не ме кара още повече да ненавиждам несправедливото ранно ставане или задължителното освежаване минимум 2-3 минути на лицето със студена вода. Тези неща ми помагат до някаква степен, но не напълно. Останалото компенсирам през почивните дни с блажен и щастлив сън като на панда в бамбукова гора.

Сигурна съм, че още много други хора изпитват подобни затрудения. Убедена съм, че и те често срещат неразбиране в лицето на “чучулигите”. Тогава не ни остава друг избор, освен да се постараем да омекотим този ежедневен "шок" и да се опитаме да се адаптираме към наложения ритъм, колкото и усилия да ни коства това.

И все пак нека не забравяме, че сме "сови" и че колкото по-близък до биологичния ни хронотип начин на живот изградим, толкова по-щастливи ще се чувстваме.

Прочетете още:

•  Как да се заредим с позитивизъм рано сутрин?
   
•  Защо е добре да тренирате сутрин
   
•  Започнете деня с чаша вода и лимон