Нахутът - древен и полезен

Нахутът - древен и полезен
Снимка: Thinkstock

Нахутът е известен още като леблебия и сланутък. Той е едногодишно растение от семейство бобови. Нахутът (Cicer arietinu) се счита за една от най-рано култивираните от човека култури.

От археологически разкопки е установено, че е леблебията е използвана от човека още от древността. В Гърция са открити семена от нахут от 5450 г. пр. н.е., а в Ирак са намерени семена, датирани от бронзовата ера.

За родина на тази бобова култура се счита районът на град Йерихон, разположен на Западния бряг в Палестина.

Според археологическите сведения нахутът е бил използван за храна от йерихонците още преди 7500 години. Като култивирана култура леблебията започва да се отглежда преди 5000 години по Средиземноморието, а в Индия растението се разпространява само хилядолетие по-късно.

През хилядолетията и вековете нахутът пуска дълбоки корени в кулинарията на различни народи. Бобовото насаждение е любимо на много цивилизации – на елините, римляните и египтяните.

В кулинарните традиции на много държави по света нахутът отдавна има извоювано място. В Северна Африка, Близкия Изток, по Средиземноморието (Испания, южна Франция), в Индия се приготвят традиционно специалитети с нахут. За разпространението на нахута по света са отговорни не само испанските и португалските търговци, но и многобройните индийски емигранти, пренесли го в субтропичните зони.

Състав на нахута

Нахутът съдържа лецитин, фосфор, калий, витамини В1, В2, В6, В9, C, РР, А, повече мазнини и белтъчини и по-малко аминокиселини.

В 100 г нахут се съдържат следните хранителни вещества - протеин (19 г), въглехидрати (60 г) и мазнини (6 г), и следните минерали - калций (100 мг), желязо (6 мг), магнезий (115 мг), фосфор (366 мг), калий (875 мг), натрий (24 мг), цинк (3 мг), мед (0.8 мг), манган (2 мг) и селен (8 мг).

Леблебията има нисък гликемичен индекс (10) и нисък индекс на гликемично зареждане (3). Това я прави отлична диетична храна и подходяща за хора, които искат да отслабнат.

Видове нахут

Обикновено нахутът е голям едногодишен храст, достигащ височина от 20 до 70 см. Семената са с кръгла форма с издатина и напомнят овча глава, поради което на много места е известен и с прякорите „овчи грах”, или „птичи грах”.

Сортовете с бели, жълто-розови и бледожълти зърна се използват за храна.

Тъмните на цвят зърна нахут, отличаващи се с повишено съдържание на белтъчини, се използват за храна за животни.

Черният нахут обаче е високо ценен в индийската кухня и се приготвя често под формата на ястието "Кала чана".

Основно обаче има два вида леблебия - "Деси" и "Кабули", които дават десетките познати сортове, различаващи се по цвят, вкус, гладкост на бобовете, текстура, плътност и т.н.

Нахутът от вида "Деси" дава малки и тъмни бобчета, с груба повърхност и се култивира основно в Индия, Мексико,Етиопия и Иран.

"Кабули" дава по-големи и светло бежoви бобчета с гладка повърхност. Отглежда се предимно в средиземноморската част на Европа, Северна Африка, Афганистан и Чили.

Избор и съхранение на нахут

Задължително проверявайте срока на годност на нахута, когато го купувате в пликове или запечатан, в консерви. Без значение дали купувате сурова, или печена леблебия, проверете я за следи или мирис на плесен. Обикновено нахутът се предлага суров, внесен от Турция, както и изпечен във вакумирани пликчета, а също и суров и изсушен или стерилизиран в буркани.

Ако закупувате суров нахут, разгледайте добре дали зърната не са проядени. По възможност проверете дали в сърцевината има загнили участъци, като разчупите едно зрънце.

Най-добре е нахутът да се съхранява в тъмно, хладно и сухо място, за да не покълне. Сушеният нахут може да се съхрани по този начин в продължение на една година. Ако нахутът е покълнал – по-добре не го консумирайте.

Готвене на нахут

Нахут се добавя често в супи, пилаф, гарнитури, салати, пирожки и нахутови кюфтенца (фалафели). От него се приготвя брашно, което при прибавяне (около 10-20%) към пшеничното, подобрява хранителните качества на хлебни, макаронени и сладкарски изделия.

От нахутово брашно, в чист вид или в смес със сухо мляко, се приготвят разнообразни детски каши и храни. От нахут се прави дори и кафе, което на вкус доста се доближава до оригиналната напитка, но не съдържа кофеин. Нахутът е отличен за приготвянето на ястия с меса, каши, яхнии и др.

Ползи от нахут

Още от древността нахутът се е използвал и като лекарство – предполагало се, че влияе благотворно на дейността на стомаха. Смятало се е, че компреси от млади растения лекуват възпаления, язви, ракови образувания, подобряват цвета на кожата, предпазват от кожни заболявания и унищожават брадавици. Нахутът е смятан за афродизиак и е бил използван като такъв, както от древните египтяни, така и от арабите.

Вреди от нахут

Нахутът има високо ниво на пурини, които са естествени съединения, характерни за растенията и животните, включително и хората. Повишеният им прием е свързан с производство на пикочна киселина. Тя, от своя страна, е свързана с поява на подагра и отлагане на камъни в бъбреците.

Именно затова хората, страдащи от подагра или бъбречни проблеми, е по-добре да избягват системната консумация на леблебия. Нахутът може да предизвика още алергични реакции или дори т.нар. протеиново отравяне, която се появява след преяждане с печена леблебия, но се среща доста рядко.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Представителите на кой зодиакален знак не можете да понясяте?

Абонамент