Хималайската каменна сол, считана за най-чистата и най-полезната за човека, е на впечатляващата възраст от 250 милиона години.

Този период не е просто необозрим за човешкото съзнание, а е определящ за свойствата на кристалите ѝ, подложени на екстремно тектонско налягане.

При все че се е прочула като хималайска, единствената солна мина в света, където тя се добива е в провинция Пенджаб в западен Пакистан, на около 300 км от Хималаите. Там солта се изкопава, измива се на ръка и се суши на слънце.

Хилядолетия преди да бъде разгадан химичният ѝ състав, хората са я използвали не само за готвене, но и за лечение. Вярвали, че хималайската сол събира и съхранява енергията на слънчевите лъчи.

Приказнокрасивият ѝ розово-оранжев цвят се дължи основно на железните атоми, включени в кубичната ѝ кристална решетка.

Учените са установили и че тази древна сол съдържа всички онези 84 естествени елемента, които съставляват човешкото тяло и са се намирали в "първичното море". Богата е на магнезий, калций, фосфор и желязо, а всички елементи образуващи кристалната решетка са във форма, която позволяват на човешките клетки да ги усвояват изцяло и с лекота.

По тази причина хималайската сол не претоварва организма и не предизвиква задържането на течности. Напротив, тя способства за поддържане на баланса в човешкото тяло.

Уникалната структура на тази сол е богата на първична вибрационна енергия. Благодарение на връзката между 84-те съставни елемента на солта техните вибрационни компоненти са в хармония помежду си, което я превръща в балансиращ фактор за организма.

Изобщо от гледна точка на холистичния заряд на натуралната сол, никоя не може да се сравни с кристалите на хималайската.

За кулинарни нужди тя също е превъзходна - вкусът на хималайските солни кристалите е наситен, но благ и деликатен.

от Веселина Маринова, списание "Меню"