Макар съществуването на богат обществен елит да дава тласък на развитието на кулинарните традиции, в основата на всяка класическа кухня са простите селски ястия.
Вероятно точно такъв е и случаят с изключително вкусната френска лучена супа.
Предполага се, че течните гозби с лесния за култивиране лук се появяват още по времето на древните римляни и техните варианти са на бедните трапези от векове. Раждането на модерната версия обаче се преписва на френския крал Луи XV.
Легендата разказва, че една вечер след лов, той се прибира в хижата и открива, че за храна разполага само с лук, масло и шампанско. Затова с присъща за царска особа съобразителност той ги съчетава и така открива първообраза на непреходни френски кулинарен символ.
Но понеже и всеки французин знае всяка история по друг начин, същата щастлива случка се приписва и на Луи XIV.
Първата записана рецепта обаче принадлежи на готвача Никола Апер и тя датира от 1831 година. Но за нейното създаване също има мълва с участието на крал. Според нея Станислав Лешчински, по онова време бивш крал на Полша и настоящ дук на Лотарингия, пътува към Версай, за да посети дъщеря си Мария, кралица на Франция.
За да пренощува се отбива в хан, където му сервират лучена супа с парче хляб, покрито с препечено сирене, в нея.
Възхитен от ястието дукът се среща с готвача Никола Апер, който впоследствие става известен с успешните си опити за консервиране на храна.
Възрадваният шеф решава след случката да кръсти супата на благородника и впоследствие я описва в своята „Книга на всяко домакинство, или изкуството да се запазят в продължение на години всички животински и растителни вещества“.
Днес лучената супа, приготвена със сух хляб, сирене, телешки бульон и карамелизиран лук, е показателна за първичната простота на класическата френска кухня. Показателно за това е и лесното ѝ приготвяне у дома, което все пак изисква известен опит.
Рецепта за разкошна френска лучена супа можете да намерите ТУК!
Прочетете още:
Добави ни в предпочитани източници в Google
