Земната ябълка, чието друго название е топинамбур, е многогодишно растение, родом от Северна Америка.

От E-kulinari.com разказват малко повече за нея.

Надземната част на плода прилича на слънчоглед, а подземната представлява мощна коренова система с крушевидни израстъци (бели, жълти, розови, червени или виолетови).

Френското си название топинамбур (topinambour) получава по погрешка. Растението е донесено във Франция през XVII в. заедно с бразилски индианци от племето тупинамбо и въпреки че идва от Северна Америка, получава южноамериканско име.

Земната ябълка се разпространила в цяла Европа и най-много във Франция, Англия, Холандия и Белгия. Запичали са я в сладкиши в комбинация със стафиди, джинджифил и фурми, варели са я в мляко и поднасяли като гарнитура към ростбиф.

Най-често са я приготвяли бланширана, с обелена кора, нарязана и задушена в масло с вино и подправки. Около век продължило всеобщото увлечение по земната ябълка.

През XVIII в. картофите започнали активно да я изместват от масите на европейците.

Във Франция земната ябълка и до момента се готви à l’anglaise – "по-английски": изчиства се, нарязва се на четвъртинки, на които се придава яйцевидна форма, бланшира се 5 мин., след което се задушва под капак с масло около половин час, добавя се сметана (или бешамел), готви се още 10 мин и се поднася поръсена с естрагон като гарнитура към телешко месо.

Земната ябълка се вари (20-25 мин в подкиселена вода за съхранение на цвета), готви се на пара, може да се пече, от нея може да се приготви суфле или пюре.

За да се съхранят максимално полезните вещества (особено голямо е количеството на калий, витамин С и В), земната ябълка се пече или се вари с корите.