На 17 ноември рожден ден празнува един от най-великите режисьори в историята на световното кино – Мартин Скорсезе. Човекът зад култови заглавия като „Шофьор на такси“, „Разяреният бик“, „Добри момчета“ и „Вълкът от Уолстрийт“ навършва 84 години, но продължава да бъде сред най-влиятелните имена в Холивуд.
Неговият живот е история за огромна любов към киното, творческа смелост, лични битки и приятелства, превърнали се в легендарни партньорства. А зад образа на суровия майстор на гангстерските истории стои един чувствителен човек, който от дете наблюдава света през призмата на филмовото изкуство. Неговите герои често са противоречиви, неспокойни и дори отблъскващи, но именно в това се крие магията на киното му.
Детството в Малката Италия и мечтата за свещеничество
Мартин Чарлс Скорсезе е роден на 17 ноември 1942 г. в Ню Йорк, в семейство с италиански корени. Израства в квартала Малката Италия в Манхатън – място, което по-късно ще се превърне в едно от основните вдъхновения за неговите филми. Родителите му – Чарлз и Катрин, работят в шивашката индустрия, но имат и малки актьорски участия. Именно семейната среда и атмосферата на квартала оформят ранните му впечатления за света. Детството му обаче не е съвсем безгрижно. Скорсезе страда от тежка астма, която ограничава възможностите му да играе навън с останалите деца. Затова прекарва много време вкъщи или в киносалоните, където открива своето голямо увлечение.
Още на 12 години започва да рисува сторибордове и да си представя собствени филми. Интересното е, че в един момент дори обмисля да стане свещеник. Посещава подготвителна семинария, но остава там само една година. В крайна сметка любовта към киното се оказва по-силна. Скорсезе избира да учи в Нюйоркския университет, където постепенно изгражда основите на бъдещата си кариера.
От млад режисьор до един от най-големите творци на Холивуд
Първите му стъпки в киното са свързани с независими продукции и студентски проекти. През 1967 г. завършва първия си пълнометражен филм – „Кой чука на вратата ми?“ (Who’s That Knocking at My Door?). Истинското внимание към името му обаче идва през 1973 г. с „Коварни улици“ (Mean Streets). Филмът представя суровия свят на престъпността в Ню Йорк и поставя началото на едно от най-знаменитите творчески партньорства в историята на киното – това между Скорсезе и Робърт де Ниро. Следват заглавия, които постепенно се превръщат в класика. През 1976 г. излиза „Шофьор на такси“ (Taxi Driver) – психологическа драма с Робърт де Ниро в главната роля. Филмът печели „Златна палма“ на фестивала в Кан и се превръща в едно от най-обсъжданите произведения на американското кино. През 1980 г. Скорсезе режисира „Разяреният бик“ (Raging Bull), в който Де Ниро влиза в образа на боксьора Джейк ЛаМота. За ролята актьорът преминава през впечатляваща физическа трансформация, а филмът получава осем номинации за „Оскар“.
През 1990 г. идва „Добри момчета“ (Goodfellas) – продукция, която окончателно затвърждава репутацията на Скорсезе като майстор на гангстерското кино. Сред другите му незабравими заглавия са „Казино“, „Бандите на Ню Йорк“, „Авиаторът“, „Злокобен остров“, „Вълкът от Уолстрийт“ и „Ирландецът“.
През 2023 г. режисьорът отново впечатлява публиката с „Убийците на цветната луна“ (Killers of the Flower Moon), в който участват Леонардо ди Каприо и Робърт де Ниро.
„Оскарът“, който го накара да се усъмни дали не е грешка
Въпреки десетилетията успехи и признанието на критиците, най-престижното отличие в киното дълго време убягва на Скорсезе. Той получава няколко номинации за режисура, но все не успява да спечели наградата на Американската филмова академия. Всичко се променя през 2007 г., когато „От другата страна“ (The Departed) му носи дългоочаквания „Оскар“ за най-добър режисьор. Филмът печели общо четири награди, включително за най-добър филм. Моментът е особено емоционален, защото наградата е признание за цялостния му принос към киното. На сцената Скорсезе дори се шегува с публиката с въпроса дали може да провери още веднъж плика, сякаш не вярва на случващото се.
Робърт де Ниро и Леонардо ди Каприо – две приятелства, оставили следа
Когато говорим за кариерата на Мартин Скорсезе, няма как да пропуснем актьорите, с които създава най-запомнящите се филми. Робърт де Ниро е неговият голям творчески партньор в продължение на години. Двамата работят заедно по редица емблематични продукции, сред които „Шофьор на такси“, „Разяреният бик“, „Кралят на комедията“, „Добри момчета“ и „Казино“.
По-късно в живота му влиза и Леонардо ди Каприо – актьор, с когото изгражда също толкова впечатляващо професионално партньорство. Всичко започва с „Бандите на Ню Йорк“ през 2002 г. Следват „Авиаторът“, „От другата страна“, „Злокобен остров“ и „Вълкът от Уолстрийт“. Интересното е, че Скорсезе не просто режисира тези актьори, а умее да извлича от тях неподозирани качества. Той изгражда атмосфера, в която те могат да експериментират, да бъдат смели и да създават образи, които остават в историята.
Пет брака, три дъщери и любовта извън снимачната площадка
Зад професионалните успехи личният живот на Скорсезе също има своите обрати. Режисьорът е бил женен пет пъти. Първата му съпруга е Лорейн Бренан, с която сключва брак през 1965 г. От този съюз се ражда дъщеря му Катрин. Следват браковете му с писателката Джулия Камерън, актрисата Изабела Роселини и продуцентката Барбара Де Фина. През 1999 г. Скорсезе се жени за Хелън Морис, с която е и до днес. Двамата имат дъщеря – Франческа. Режисьорът има и още една дъщеря – Доменика Камерън-Скорсезе, от брака си с Джулия Камерън. Въпреки че работата му често го поставя в центъра на световното внимание, Скорсезе предпочита да пази голяма част от семейния си живот далеч от публичността. Любопитен детайл е, че дъщеря му Франческа също проявява интерес към киното и актьорството. Тя участва в някои от проектите на баща си, включително в „Авиаторът“ и „От другата страна“.
На 84 години Мартин Скорсезе остава едно от най-ярките доказателства, че истинската страст няма възраст. Той продължава да бъде активен, да работи по нови проекти и да защитава изкуството на голямото кино.






