Богатата традиция на великденските хлябове

Богатата традиция на великденските хлябове
Снимка: Thinkstock

Традицията за великденските български хлябове е доста богата. Това заяви Елена Водинчар, главен асистент в Института за етнология и фолклористика в Етнографския музей при БАН.

Традицията е богата от към форма на хляба, пластична украса и предназначение. Това богатство се проследява в различни краища на страната. Обикновено традиционният хляб за Великден се шари с боядисани великденски яйца, като може да бъде украсен с едно, две, три или пет яйца.

Яйцата, които се слагат не са случайни, а носят определена символика. Има хлябове, където има бяло и червено яйце. Винаги бялото яйце е с предназначение за Господ, червеното яйце е за стопаните и за цялото домочадие.

Знае се, че с великденския хляб се отговява след дългия великденски пост, който е 50 дни. Всеки член на семейството трябва да си вземе по едно червено яйце. Това е първата обредна храна, с която се хранят хората след посещение на църквата и Великденското тържествено Богослужение по време на светия празник.

Във великденската традиция има хлябове, които се предназначени за децата, които на вид представляват малки плетеници или осморки. Има хлябове, които са предназначени за Великденската трапеза, други, които се поднасят на кумове, на родители от децата, както и хлябове за лазаруване.

В днешно време в някои български села все още може да видим козунаци, които се шарят и с яйца отгоре. Интересно е да се отбележи, че думата козунак и самите козунаци не са български и традицията. Да се правят козунаци от сладко тесто, където присъства захар в замесването всъщност е заемка от гръцката традиция.

Козунакът навлиза във Великденската ни традиция в началото на миналия век предимно чрез градската култура. Има свидетелства, че думата навлиза чрез румънски език, което е много любопитно. Чрез навлизането в градската култура козунакът прониква и в селската култура.

Около Великденските празници Етнографският музей към БАН традиционно прави изложби, посветени на празника. В духа на етнографските традиции и тази година има изложба – "Великденска плетеница", която ще радва посетителите до 11 май.

На изложбата могат да се видят различни видове великденски хлябове от близки и далечни краища на страната, такива каквито едно време българите са приготвяли за Великден.

Етнографският музей притежава голяма колекция, която е събирана в началото на миналия век от видния български етнограф Димитър Маринов. За съжаление, след като музеят е бомбардиран, тази колекция е пострадала значително и към 1949 г. друг виден български етнограф и тогавашен директор Христо Вакарелски започва инициативата отново да събере колекцията и да я подобри.

Това се случва с помощта на преподаватели, учители, местни краеведи, хора, които не са безразлични към традицията и дават описания на великденските хлябове.

Те са изпращали и готови хлябове с пощенски колети в музея. След това професионалисти са правили отливки от гипс и благодарение на това пластиката и формата на великденските хлябовете е съхранена и до днес.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

В каквa роля сте през тази учебна година?

Трите зодии, без които светът не би оцелял
Астрология

Трите зодии, без които светът не би оцелял

Светът е балансиран, защото е населен с различните представители на...

Ненормална съм, мрънкам и не знам какво искам
Свободно време

Ненормална съм, мрънкам и не знам какво искам

Днес решихме да ви припомним един текст, който ни показва...

Сексът, от който се страхуват жените
Свободно време

Сексът, от който се страхуват жените

Eдна от най-обсъжданите и най-скандалните теми - това е темата за...

Абонамент