Вие харесвате ли се? Напълно?

Имате ли идеални крака, бюст, стегнат корем и ръце, перфектни зъби и кожа? Естествено, че това е невъзможно, но не бива да ни тревожи, защото хора без дефекти няма. Тревожно би било, ако започнем да задълбочаваме проблема така, че да страдаме от прекалено вглеждане във външния ни вид, търсейки дори несъществуващи недостатъци.

Това състояние, известно като дисморфофобия, се изразява в постоянна неудовлетвореност от външността.

Тук не става въпрос за хора, които имат явен физически или козметичен дефект. Важно е да се прави разлика между тези, които наистина имат проблеми с някой дефект по тялото си и онези, които виждат въображаеми проблеми.

Много често “страдащите” от дисморфофобия са редовни пациенти (клиенти) на клиниките за пластична хирургия. Те имат някаква изкривена представа за себе си и се стремят да убеждават медиците, че имат “ужасен” нос, вежди, брадичка или целулит. Те са недоволни от представата за себе си и дори, след като се подложат на разкрасяващи процедури, продължават да намират нови причини за неудовлетвореност и съответно нови причини за хирургически интервенции.

Може би всеки човек в някакъв етап от живота си е преминал през подобно състояние, най-вече момичетата в тийнейджърска възраст, които често залитат в крайности като анорексия или изпадат в депресия.

Медиите, списанията, снимките на професионални манекенки сякаш натрапват един модел на дългокраки красавици със “задължителните” мерки 90/60/90, с перфектни бели зъби, сияйна кожа без нито една бенка и блестяща копринена коса, падаща като водопад от идеално подредени кичури. Хей, събудете се! Тези манекенки не са толкова идеални, макар и с по-добър външен вид. Но нали знаете колко корекции са нанесени върху рекламата за шампоан или паста за зъби например, преди да блесне върху някой билборд. 

Типичен пример са момичета и млади жени с диагноза анорексия, които макар достигнали критични за физическото им съществуване 25-35 кг., продължават да смятат себе си за невъобразимо дебели и съответно да подлагат телата си на изтощителен глад.

Има ли начин да се справим с този проблем? Първото нещо е да се потърси възможност да се прекъсне увлечението по “идеалните” хора. В края на краищата, да се опитваме да бъдем някой, който не сме, е саморазрушително. Нека разберем кои черти на лицето ни одобряваме – може би харесваме цвета на очите си или бадемовата им форма, малкото носле или възхитителната брадичка. А скулите как перфектно изразяват характера ни, или дългите мигли, плътните устни, усмивката... Видяхте ли, наистина сте неповторима и красива, трябва само да се вгледате, търсейки красивото, а не да се взирате в малките бръчици или бенката до ухото ви.

Харесайте се истински! Може би няма да стане за ден, два или месец, може би е нужна подкрепа от приятел, родител или психолог за по-тежките случаи. Но вие наистина сами градите представата за себе си, както в собствените си очи, така и в очите на околните.

Необходимо е да разберете физическите качества, на които ви се възхищават хората, за да извлечете ползите от това, което имате. Трябва да се върнете към живот чрез собствените си най-високи характеристики и приоритети, за да преоткриете красивите аспекти на собственото си тяло.

По този начин вие ще разберете, че имате красота и то в изобилие, просто трябва да полагате нормалните грижи за по-дългото ѝ съхраняване. Вие най-накрая ще бъдете в състояние да кажете: "Аз обичам себе си за това, което съм, каквато съм! И наистина го мисля!”