В специално интервю разговаряме с доц. Жана Казанджиева от Клиника по дерматология на УМБАЛ „Александровска“ и член на УС на Българското дерматологично дружество.
Доц. Казанджиева, атопичният дерматит масово се приема като обикновена екзема. Какво представлява всъщност и защо се смята за системно заболяване?
Атопичният дерматит, за разлика от другите видове екземи – контактната и себорейната, се дължи и на генетично предразположение. Патогенетичните механизми са два – генетично обусловено нарушение на кожната бариера и имунологично неравновесие. Тези два механизма са отговорни за хроничното протичане и трудното лечение на това заболяване.
В последните години заболеваемостта нараства. Какви са причините?
Статистиката у нас е неточна и не знаем колко души са засегнати от атопичен дерматит. Данните в световен мащаб сочат, че боледуват между 20 и 30% от децата – това е огромен процент. Атопичният дерматит при децата се характеризира със суха кожа, екземни промени по лицето и крайниците, допълнителна фамилна обремененост в насока бронхиална астма, сенна хрема, алергичен конюнктивит, хранителна алергия. Повечето от пациентите оздравяват през пубертета, но около 5% остават с това заболяване и като възрастни. Атопичният дерматит често е изразен най-тежко точно при тези възрастни пациенти. Допълнително, около 1-2% от възрастните, развиват т.нар. атопичен дерматит с късно начало. Те не са имали кожни промени в детството си, но по-късно, най-вече заради промените в околната и професионална среда и стреса развиват екземни реакции по типа на атопичен дерматит. При тях по правило той протича по-тежко.
Какво е значението на външните фактори за увеличението на хората с атопичен дерматит в последните години?
Те са много важни, отключват генетичното предразположение. Атопичният дерматит се смята за болест на индустриализацията, на развиващите се страни. Замърсеният въздух, влошеното качество на водата и храната, различните дразнители във външната среда, каквито са и дезинфектантите, които използваме толкова много сега, честото къпане, неподходящата козметика – това са част от факторите, които водят до появата на атопичен дерматит. Още в края на миналия век се появи т.нар. хигиенна хипотеза, според която деца, които растат във ферми, в постоянен контакт със земята и животните, в много по-малък процент развиват атопичен дерматит. Обратно – децата в големия град, растящи при идеална хигиена, често боледуват от това заболяване. Или според хигиенната хипотеза - колкото по-стерилна е средата, в която расте детето, толкова по-висок е рискът да развие атопичен дерматит.
Увеличават ли се пациентите ви сега заради свръхупотребата на дезинфектанти и хигиенни средства?
Вече имаме повишен брой пациенти и е напълно очаквано свръхмерките за хигиена да окажат негативно влияние върху атопичния дерматит. В неговата основа е сухата кожа, а с дезинфекциращите средства ние изсушаваме кожата още повече. Другият фактор е стресът, който също ни съпътства през пандемията. Налице са идеални условия за влошаване на атопичния дерматит и го наблюдаваме в кабинетите си всеки ден.
Как се справят пациентите с най-тежките форми на атопичен дерматит?
Не знаем колко точно са те у нас, ще се установи, когато започнем да ги лекуваме с най-съвременните терапии. Това лечение вече се прилагат в страните от ЕС, но все още не е достъпно у нас. Обикновено пациентите с тежки форми на атопичен дерматит са хора в активна възраст. Те страдат от екземни промени, които обхващат голяма площ от кожата, често със суперинфекции върху нея. Заболяването се влошава при физическо усилие, изпотяване, стрес. Тези пациенти много често отсъстват от работа поради заболяването си. Кожните промени причиняват огромен дискомфорт и колкото и да казваме, че тези хора не са заразни, все пак в работна обстановка не е приятно да виждаш колегата си зачервен от глава до пети, с екземни промени по кожата. Отново подчертавам, че атопичният дерматит не е заразен, но страдащите от него са с нарушено качество на живот при обостряне на заболяването.
Как помагате на тези хора, щом не разполагате с най-новите терапии за заболяването?
Сравнително малко можем да направим. Приемаме ги в болница, опитваме с фототерапия, с антибиотици, с малко кортикостероиди. Задачата е много трудна. От друга страна, пандемията COVID-19 ограничи броя на желаещите да постъпят в болница и това е сериозен проблем. Най-тежките форми на атопичния дерматит са наистина сериозно терапевтично предизвикателство за дерматолозите в България.
Какви предимства осигуряват на пациентите новите лекарства за атопичен дерматит?
Наблюдаваме положителният ефект от новите лекарства вече повече от 10 години при пациентите с псориазис. При тях това лечение се заплаща от касата и наистина води до много добри резултати. След като вече има одобрено такова лечение от Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) и за атопичен дерматит, то важи за всички страни от ЕС и в България също би трябвало да го имаме. Специалистите вече сме убедени в този терапевтичен подход при най-тежките форми, защото пред очите ни са хилядите пациенти с псориазис, чието състояние се подобри изключително много вследствие на новите лекарства. Те вече знаят, че имат огромен шанс заболяването им да се поддържа така, че да се чувстват добре в кожата си. Същия шанс сме длъжни да осигурим и на хората с атопичен дерматит, те имат същото право и точно за това се бори Българското дерматологично дружество от няколко години. След като пациентите в Германия, Холандия се възползват от правото си на съвременно лечение, защо да го нямат българите?
Какво представляват новите терапии?
Това са т.нар. биологични терапии, които са нова ера в лечението на редица заболявания. Те направиха революция в познанията на медиците и в терапевтичния подход към пациентите – точно както преди повече от 70 години наблюдавахме революцията на антибиотиците при инфекциите, после на кортикостероидите при автоимунните заболявания и накрая на антивирусните средства при лечението на СПИН. През 2008-2010 година започна плахата поява на биологичните средства, които чрез активната обмяна на информация в съвременния свят се утвърдиха много бързо в лекарската практика, в мисленето на лекарите. От 2018 година се прилагат и т.нар. малки молекули – JAK-киназни инхибитори с различен механизъм на действие, които потискат възпалението и блокират патологичната свръхреакция на имунитета. Специалистите вече бързо се обучават какви са механизмите на биологичните средства, как действат, какви са страничните им действия и в какви случаи да ги прилагат най-добре. Следващата революция ще са генните терапии. Свидетели сме на много бърз прогрес в медицината и се стремим да помогнем на пациентите ни да се възползват от него, като им осигурим много по-добро качество на живот.
Повече информация за атопичния дерматит ще намерите във фейсбук страницата "Свободни в своята кожа"
