Петнадесети септември тази година се пада седемнадесети! Децата тръгват на училище, смеещи се и потънали в безгрижие. Грабнали букети с цветя в ръка и вървящи към бъдещето си. Всъщност – не някой друг, а те са бъдещето. Поколенията се сменят, с тях се сменят и ценностите, уви не винаги към добро, но както и да е. По-същественото е, че от тях зависи какво ще се случи по-нататък. В ръцете на младите стои бъдещето. Така мисля. Даже съм убеден.
Звънците бият и училищните дворове опустяват, време е учебната година да започне! Няма да се впускам в подробности, нито да ви разказвам своите спомени от миналото, когато самият аз бях ученик. Вместо това искам да обърна внимание на друго. Искам да говоря за важността на знанието в нашия век.
Нека си припомним част от славните думи във всеучилищния химн, написан от Стоян Михайловски:
"Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!
Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден -
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!...”
Надали има кой да напише слово с подобна мощ в наши дни. Толкова са верни тия думи, че човек направо онемява. Знанието! Знанието е всичко, което ни остава. Няма как да сме неграмотни и да имаме претенции. Няма как да не почитаме езика си, да пишем на шльокавица и едновременно с това да се имаме за голямата работа! Няма как да не ни вълнува изкуството и да се водим за образовани! И не – реалити предаванията не са университетите на живота! Обратно – те са затвор за смисъла! Те са вредни за здравето. Те тровят организма. Те са като заведение за бързо хранене, тоест – хем ти е вкусно, хем дебелееш от него. Това е!
Културата би следвало да върви все по-нагоре, вместо да потъва все по-надолу! Книгата! Тая тъй вредна дума във времената на дигиталното поколение! Но пак ще я изрека: книгата! Тя трябва да бъде поставена на пиадестал, вместо да бъде забутвана в ъгъла. Защото – наистина – науката е слънце! За тоя, който има очи да види лъчите и да почувства топлината на това слънце!
Факт – всяко едно действие, което носи някаква същина в себе си, изисква усилие. Това не е като да си седим пред телевизорите и да хапваме сладолед! Хапването на сладолед е приятно и дори препоръчително, но то не може да обогати нищо друго, освен стомасите ни.
В заключение искам да пожелая на тези, които днес имат празник – на добър час! И кураж, въпреки трудностите, които ни поднася ежедневието. Трудностите са именно затова – за да се преодоляват. Нали така?
Вижте още:
- 15-ти септември е, а аз вече не съм дете...
- 5 изречения-оръжия, с които детето ви да се пребори с тормоза в училище
- Непослушните деца стават по-успешни възрастни
