Вторият епизод на “Капките Podcast“ влиза в територията на смелите. Гост е артист, който никога не избира лесния път - нито на сцената, нито в живота. Иво Димчев е от онези личности, които или те разтърсват, или те карат да се замислиш. А в този подкаст - и двете едновременно. Той се разкрива напълно - провокативен, емоционален и откровен в един разговор за сцената, личния живот, смелостта да бъдеш различен и тежестта на миналото.

Сцената като зависимост

“В моя живот сцената ми дава най-много!” - категоричен е той. “Всеки артист знае, че това е нещо, от което, ако се откажеш, ще умреш“, споделя той като цитира и легендата, която му донесе първата победа в “Като две капки вода” - Едит Пиаф. Участието му в шоуто обаче е предизвикателство, стресът от което го кара да отслабне 4 кг.: “Капките” ме ограничават, защото ме вкарват в много тясна рамка. Но знам, че за да намеря свобода, трябва да отворя нови пространства”. Защо не обича да се поставя в рамки - чуйте от него в “Капките Podcast”.

Най-тихата му мечта

Иво споделя - най-емоционалният момент идва по време на изпълнението му като Емил Димитров. “Нямам деца, а това е нещо, което винаги съм искал да имам. Бях на ръба да се разклатя емоционално”. Зад сценичната смелост се открива човек, който често чувства самота, но разкрива: “Откакто съм в „Капките“ вече усещам, че не съм сам”. Публиката, която някога го е гледала със скептицизъм, започва да мълчи, а мълчанието понякога е най-голямото признание.

Да израснеш различен

“Още в детската градина знаех, че съм хомосексуален”, казва с увереност Иво. На 18 споделя на майка си, но реакцията ѝ го кара да остави личния си живот далеч от разговорите с родителите си, макар да знае, че те го обичат такъв, какъвто е. Открито заявява и че е ХИВ-позитивен - факт, който в България продължава да предизвиква предразсъдъци. Тормозът, който изпитва като тийнейджър, го прави по-силен, но цената на различността остава висока. Защо Иво Димчев получава смъртни заплахи - отговорът е в “Капките Podcast”.

Между конфликтите и свободата

С Азис са били близки, но критиките променят отношенията им. А поставените рамки от Тодор Колев се оказват повратна точка, довела до напускането му на НАТФИЗ. И въпреки тежките теми, Иво запазва самоиронията си: “Най-много радост ми носят сцената и пържените тиквички с кисело мляко и чесън”.

Между провокацията и таланта Иво Димчев всъщност е човек, който не се страхува да назове страховете си, да признае болките си и да защити свободата си. Защо в Ню Йорк е “феноменален”, а в България неразбран? Къде точно минава границата между провокация и истина? - разберете в новия епизод на “Капките Podcast” с гост Иво Димчев.