Много от нас са израснали с идеята, че успехът идва чрез преодоляване на себе си – да се борим със страховете, да излизаме извън зоната си на комфорт, да се учим от предизвикателствата. Днес обаче се появява нова тенденция: поддържането на зона на комфорт се превръща във важна ценност. И за това има дори собствен термин – сейфтизъм.

Представи си социална мрежа, в която всяка публикация с насилие, бруталност или шокиращи сцени идва с предупредителен надпис: „чувствително съдържание“. Потребителят сам избира дали да гледа материала. Или стрийминг платформа, която блокира видео клипове с насилие или обсъждане на травматични теми, за да „защити“ емоциите на зрителя. Това е дигиталният свят на сейфтизма.

Произходът на сейфтизма

Терминът е въведен от изследователите Грег Лукянов и Джонатан Хайд през 2015 г., след като анализират поведението на студенти в американските университети. Те забелязват как институциите започват да защитават студентите от потенциално травматични теми – дори класически литературни произведения с морални конфликти понякога се премахват от учебните програми.

През 2018 г. авторите публикуват книга, в която критикуват тази култура на тотална защита като вредна за личностното израстване. Основната идея на сейфтизма е максимално да се елиминират фактори, които причиняват стрес или психологически дискомфорт. Това включва безопасност във физически, социален, информационен и емоционален план.

Сейфтизмът в ежедневието и дигиталния свят

„Чувствително съдържание“ в социалните мрежи

Публикации със сцени на насилие, бедствия или жестокост към животни се филтрират и маркират. Потребителят сам избира дали да ги види, създавайки персонализирана безопасна зона.

Автоматично блокиране на обиди

Много платформи имат алгоритми, които разпознават обидни думи и изрази. Така се премахва съдържание, което може да засегне някого по отношение на раса, религия или националност.

Родителски контрол и възрастови ограничения

Тези функции защитават подрастващи от неподходящо съдържание и създават дигитална безопасна среда.

Рисковете от прекалена безопасност

Постоянното търсене на сигурност може да има парадоксален ефект. Когато избягваме стресови ситуации, губим уменията си за адаптация и критично мислене.
В дигиталния свят това се проявява като информационен балон – човек вижда само това, което потвърждава неговите възгледи и интереси. Различните гледни точки започват да се възприемат като заплаха, а способността за диалог намалява.

Освен това избягването на „неудобни“ теми не решава проблемите, а само ги отлага. Това затруднява развитието на устойчивост на стрес и способността да се разбира сложни, противоречиви ситуации.

Философия или временен феномен?

Грижата за психичното здраве е напредък спрямо миналото, когато чувствата често се игнорираха. Важно е обаче да се различава съзнателната грижа за себе си от прекомерната свръхзащита, особено когато идва от външни системи.

Пълната изолация от „негативно“ съдържание може да ни направи по-малко способни да обработваме емоции, да учим от грешки и да формираме зряла личност. Сейфтизмът отразява съвременните страхове и желанието за стабилност, но опитът да избегнем всеки дискомфорт крие риск от загуба на развитие, самоанализ и диалог.

Истинската психологическа устойчивост се изгражда не в стерилна среда, а чрез преодоляване на трудности и работа върху себе си. Зоната на комфорт е важна – но като временен пристан, а не като вечен подслон.

Прочети още:

• Излез от зоната си на комфорт ! Ето защо и 6 начина как

• Страх, Instagram и очаквания: Защо все повече млади хора остават девствени?