От двете страни на клавиатурата този път заставам заедно с Искра Урумова - журналист с дългогодишен опит и автор на трилогията „Откраднато, обречено, опазено“, която тази година се появи в ново, общо издание. С писателката, родена във Варна, говорим за богатството на българския фолклор, магията на родната природа и как да усещаме по-често чудесата в живота си.

Как започна увлечението ти по българската митология и фолклор и от колко време се интересуваш от образите в тях?

Вярвам, че началото на всяко увлечение се крие някъде в детството. И при мен е така. Но преживявам интереса си към нашите приказни фолклорни образи не като увлечение – усещам го повече като обич към нещо, което трябва да бъде разказвано и пазено, защото е ценно, красиво и… си е наше. Интересувам се от приказки и легенди отдавна. Просто от дете обожавам вълшебни истории с мистични и необясними образи. Целенасочено започнах да проучвам темата за самодивите, овчарите и взаимоотношенията им, описани в нашия фолклор, преди около 6-7 години.  

Снимка: Личен архив

Темата за забранената любов и войните е сред основните в новия ти роман „Откраднато, обречено, опазено“. Във свят, който продължава да бъде в конфликт заради различия, каква поука според теб биха могли да си вземат читателите от отношенията между героите за преодоляване на неразбирателствата и в действителността?

Че търсенето на равновесие е по-добрият избор във всичко – мисли, решения, отношения… Хората имат ужасната способност да рушат равновесието, което царува в и около тях, особено това в природата, което си е вид самоубийство. Търсенето на равновесие обаче не означава примирение или мир на всяка цена и моите герои го доказват, особено тяхната забранена любов. Забранената любов сама по себе си е опит за търсене на баланс с различното, противоречащото. Ако не беше, нямаше да е забранена, нали? А и каква по-интересна любов от такава? Не искам книгата ми да поучава, искам да радва, да пробужда, да провокира. 

Смятаме, че през 2020 г. хората изпитват нарастваща нужда от вяра в чудеса. Имаш ли си свои ритуали, които ти помагат да запазиш хармонията и успеха в ежедневието си?

Не е ритуал, а нещо много, много простичко и естествено – виждам и усещам света и чудото, наречено живот. Държа очите си отворени за слънцето, небето, вятъра, целия необикновен свят около мен, за ситуациите и хората с душа, за необикновеното. Търся предизвикателство във всичко, особено в трудностите и в  непознатото, искам да изненадвам себе си… Вярвам в силата на определени дни от годината, в енергията, която можем да получим от тях – лятното слънцестоене, Еньовден, всички летни празници от народния календар.

Вече няколко години с мои читатели отбелязваме заедно Еньовден на някое магично красиво място в България така, както са го правили нашите баби – наричаме мълчана вода, берем билки преди изгрев, плетем еньовски венец, месим еньовски хляб. Земята, изворите, растенията и камъните носят голяма сила.

Снимка: Личен архив

Какъв е твоят личен опит с очарованието на българските традиции и използвала ли си свои преживявания за елементи от книгите?

Моят опит е любителски, основан на предварителна подготовка с много четене, проучване – как, какво и защо са правили в миналото хората, практикуващи различни ритуали в отделните части на България. Използвала съм свои преживявания, разбира се. Вярвам, че всеки автор го прави – влага себе си в историите, които създава – характера и емоциите си, разбиранията си и личния опит.

Природата у нас също е водещо вдъхновение за твоята трилогия. На кои места в родината си усещала най-много нейната енергия и мистика?

Природата на България е водещо вдъхновение за мен като цяло, не само за сюжетите в ума ми. Тази енергия е навсякъде по нашата земя. Понякога имам усещането, че за всяко кътче има легенда, пълна с тайнство и душа… Затова и вплитам в сюжета толкова много места, повечето затънтени и труднодостъпни. Сякаш в различни моменти усещам определени места по-силно.

Едно от местата, които винаги ме съживяват, е Вратата на Богинята Майка до село Бузовград. Друго такова място е Утробата. Също и Окото до село Осмар. Невероятно преживяне бе и докосването ми до храм-кладенеца Гърло – най-древният подобен храм в България… Но не винаги това са светилища, може да е и водопад – като Скока над село Кашина, родното село на моята героиня - самодивата Неда.

Ненапразно в „Откраднато, обречено, опазено“ към всеки от трите сезона на историята има карта с местата, за които се разказва в тях. Много ме радва, когато във фейсбук страницата на книгата читатели споделят преживявания и снимки от тях, признавайки че са ги открили чрез моята книга.   

Снимка: Личен архив

И тази година покрай отбелязването на Хелоуин у нас отново се заговори, оправдано или не, за засенчването на българските традиции. Какви са начините според теб да се пазят живи мистериозните образи от нашите митове и легенди?

Като бъдат разказвани и показвани на младите хора по подходящ за тях начин. В никакъв случай под формата на сухи уроци, поучаване или пък противопоставяне с празници като Хелоуин. Ако българските традиции са засенчени, да ги извадим на светло със собствената им сила! Те я имат. Какво по-силно доказателство за това от кукерите и традициите, свързани с тях. А нестинарите каква магия и загадка са?! Не е нужно да отричаме онова, което смятаме за чуждо, а да добавяме нашето, така че то да изпъква. Фолклорът ни е страшно пъстър и има огромен потенциал в тази насока.

Говорейки за вълшебства и бягство от реалността, кои свои любими книги би препоръчала на читателите ни за утеха в други светове?

Бих препоръчала на читателите да не търсят утеха и да не бягат. Да търсят своя реален свят, в който няма да имат нужда от утеха и в който искат да са. Вярвам, че книгата е по-добър приятел като съмишленик за приключения, откривателство, мечти, знания, създаване на уют, съпреживяване на сълзи и смях.

Няма да посоча заглавия, моите литературни интереси са разнообразни и често крайни, и гледам на предпочитанията към книги, филми или музика на всеки отделен човек като на нещо лично, дори интимно. Но бих искала да предложа друго – не спирайте да търсите своята любима книга! Дори да започвате и оставяте няколко, които не ви грабват, не спирайте! А когато я откриете, не спирайте да търсите следващата! 

Снимка: Личен архив