Григор Димитров загатна за сватба с Ейса Гонсалес: Може скоро да се случи
Принц Хари на тайно посещение в Ню Йорк дни след преместването в новия семеен дом с Меган
Историята на Лайка – кучето, което покори Космоса, но никога не се завърна на Земята
От отрязана ръка до „Пица плъх“: най-любопитните звездни костюми за Хелоуин 2026
Бруклин Бекъм защити любовта си към Никола Пелц: Обсебен съм от жена си и не ми пука
Кейти Пери отпразнува рождения си ден с Джъстин Трюдо високо в планината
Парис Хилтън превърна Хелоуин в истинска приказка с двете си деца
С подарък за €3 милиона: Хамилтън се извини на Ким Кардашиян, че пропусна купона ѝ за ЧРД
Знаехте ли, че на 3 април (22 март по стар стил) през 1879 година Учредителното събрание в старопрестолния Велико Търново избира за столица на Княжество България град София.
Предложението е на проф. Марин Дринов – историк, учен и държавник. По данни от 1878 г., София има 11 694 жители, 2 училища, 7 църкви, 10 хана, 120 дюкяна, 62 механи, 19 фурни и 3 306 къщи, а общата й площ е 2,84 кв. км.
Днес столицата е дом на повече от 1 200 000 души и е най-бързоразвиващият се град в България. Красива, величествена, интересна, потайна – вижте старата София през обектива на миналото в нашата галерия:
София се сдобива със свой герб през 1900 година по повод участието си във Всемирното изложение в Париж.
Първоначално гербът на София е включвал само корона, разположена над щит, разделен на четири полета. В горното ляво поле е изобразена Улпия Сердика – копие на изображение от антична монета, в горното дясно поле – църквата „Света София“.
В долното ляво поле – планината Витоша и в долното дясно поле – златен балдахин над статуя на Аполон (което символизира лечебните минерални извори в града и околностите му). В центъра на щита стои добре познатият ни лъв.
През 1911 година към герба на столицата е добавен девизът „Расте, но не старѣе“, а през 1928 година – лаврови клонки от двете страни на щита.
Решението София да стане столица след Освобождението бързо я превръща в значим политически, административен, икономически, научен и културен център.
В края на XIX век територията на града, или “Стара София”,обхваща територията между булевардите "Сливница", "Христо Ботев", "Патриарх Евтимий", "Васил Левски" и "Цар Освободител".
Не се изненадвайте, ако например днес някой възрастен човек ви сподели, че някога домът на родителите му, близо до Орлов мост, се е считал почти за "края на града".
След 1946 г. жителите на София стават все повече, градът се разширява и индустриализира.
В следващите десетилетия към столицата се присъединяват много от съседните села, които се превръщат в квартали. Строят се и модерни за времето си жилищни комплекси в периферията на града.
В началото на 1998 година са открити първите станции на Софийското метро, въпреки че проектът за него в започнат още през 60-те и 70-те години.
Най-ранните данни за заселване на античния център на града – местността около минералните извори на днешната Централна минерална баня – са от бронзовата епоха (II хилядолетие пр. Хр.). Днес под почти целия център на София може да се открият останки от Антична Сердика.
Най-древният квартал в София е Слатина. Смята се, че на неговата територия през VI – V се е появило първото селище в Софийското поле. Жилищната кооперация на ъгъла на софийските улици „Шейново“ и „Сан Стефано“ е построена през 1929 г. и е една от най-старите кооперации в столицата.
Най-старата сграда в София е Ротондата. В София се намира най-голямата църква в България – храм-паметникът „Св. Александър Невски“.
Софийската синагога, построена през 1909 година, е най-голямата на Балканския полуостров. Тя побира 1300 поклонници.
Добави ни в предпочитани източници в Google
