Здравословният егоизъм да обичаш

Здравословният егоизъм да обичаш
Снимка: Thinkstock

Добромир Банев

Всеки ден е празник, че сме живи. Докато слънчевата светлина пробива тихия сумрак на стаята, ние се пробуждаме със сутрешната доза кафе – упражняваме всички навици и привички, които са част от собственото ни усещане за съществуване.

Ако не сме сами, разменяме думи, но това не променя една проста истина – нагласата ни към самия живот се управлява от егоизма. Ние винаги сме в центъра на стремежа, на очакването, на желанието. Това инстинктивно е заложено в нас.

За да оцеляваме, мислим първо за себе си.

В повечето случаи ни е скучно да изслушваме баналните истории, в които ние или наши близки и познати отсъстваме. Личната драма винаги си струва повече, личните поводи за гордост – непременно са за предпочитане. Светът се състои от нещата, в които имаме пряко участие. Останалото приемаме на доверие.

Всеки ден всъщност ние празнуваме оцеляването си сред съдби на хора, непознати и далечни. Противоречието да живеем в общество, но първо да мислим за себе си, ни прави уникални като вид.  Разумът управлява чувството ни за саможертва, за компромис, за прошка – съзнанието е победата на еволюцията върху инстинктите.

Ние сме горди представители на егоистичен вид, който умело борави с машата на манипулацията и често разчита на нея за своето оцеляване.

Не можем да притежаваме никого.

Нашият възторг сутрин основно е свързан с вещите, които ни притежават.

В любовта не е много по-различно. Тя е толкова сложна и разнолика, че поети, писатели, художници и музиканти от стотици години безуспешно се опитват да ѝ направят дисекция, за да опознаят нейната същност и веднъж завинаги да я вкарат като определение в тълковния речник. Еволюцията продължава, може би е твърде рано да разчитаме на влюбените творци – та те са най-големите егоцентрици на света. В това, разбира се, няма нищо лошо.

Част от магията е да накараш другите да повярват в сюжета на книгата или на картината. Лирическите герои оживяват, когато ние искаме да заприличаме на тях.

Както казва Оскар Уайлд, „любовта към самия себе си — това е единственият пожизнен любовен роман“.

Късмет е да обичаш с цялото си сърце и с благоволението на съзнанието някой друг. Егоизмът в никакъв случай не ни прави лоши хора, просто трябва да сме по-внимателни с онези, които обичаме. Можем да заливаме с доброта някого, който не изпитва особена необходимост от нея, който дори би могъл да не усети нашата нежност. Егоизмът трябва да бъде здравословен.

Той не изключва необходимостта и желанието да споделяме. Той акцентира върху това желание. Защото съществуват измерения, на които можем да се насладим, само ако ги споделим с някого. Най-вече сутрин, когато празнуваме с чаша кафе в ръката и има кой да ни се усмихне в другата част на стаята.

Прочетете още от Добромир Банев в Edna.bg:

Който не обича, той не греши

На задния фон нещо ново

Любовта стига

Сто години доброта

Има съдба, която ни направлява. Има бъдеще, което ни очаква...

Истината ни намира сама

Tя му написа номера си върху салфетка

Очите никога не лъжат

За книжките и хората

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти