Понякога нямаме нужда от много думи, а само от няколко, които обаче ни вдъхновяват по правилния начин и умеят да докосват сърцето ни.

Точно като днешното ни поетично вдъхновение!

****

… И просто продължавам да живея,
защото свикнах тъй – да те обичам,
защото през сълзите си се смея
и вечно съм изгубено момиче,
което в някой сън се е залутало,
наужким и въобще, да мине времето,
а всички дни, които съм изкупила,
превръщат се във нещо споделено,
което нося и напук не пускам,
и никога на никого не давам,
защото цялата съм ураган от чувства,
и само там завинаги оставам,
където съм най-истинска за миг…
А после със безкрая ще се слея.
Защото те обичам, те открих.
И просто продължавам да живея.

Мира Дойчинова - irini