Не може да не ви се е случвало някой приятел да ви помоли за помощ при вземане на решение и вие да развихрите въображението си.
Да му покажете всички прекрасни възможности, които той има, но не вижда, да му помогнете да промени гледната си точка и в крайна сметка да му помогнете да събере смелост и да направи това, за което мечтае.
А когато стане дума за нас самите, сякаш забравяме цялата тази смелост и потъваме в колебания.
Като с искането на повишение например. Можете да накарате всеки ваш колега да отиде и да защити правото си на по-висока заплата, но когато вие самите трябва да отидете, сякаш краката ви стават от камък не можете да помръднете.
Този, да го наречем „феномен“, е направил впечатление и на изследователите от Харвардския университет.
Те провели проучване сред хиляди хора, за да разберат на какво се дължи тази разлика в поведението.
Дали възможност на хора да избират за себе си или за приятел измежду широк кръг възможности – различни професии, различни гаджета, места за почивка и т.н.
Станало ясно нещо много интересно. Когато избираме за другите, обхващаме с поглед повече възможности и лесно отчитаме положителните им страни.
Когато избираме за себе си, се хващаме само за едно или две неща, въпреки големия избор и започваме да вникваме във всяка подробност, за да разберем какво може да се обърка.
Учените нарекли тези два вида поведение „предпазливо“ и „приключенско“. При предпазливото, което винаги избираме за себе си, не искаме да предприемаме рискове, твърдо решени да търсим сигурност.
Когато избираме за другите, сме по-смели, защото не сме обременени от страхове за бъдещето.
И всъщност даваме на другите по-добри съвети, отколкото даваме на самите себе си.
Още по темата
- 6-те човешки нужди, които ни управляват живота
- „Избери вместо мен“ – думите, с които животът става по-шарен
