Велина Томова
Дрехите по магазините категорично не са създадени за реални жени, ще се съгласите с мен.
Или поне аз не познавам жена, която да има крака М, но талия S, да е висока 178 см, но да е не повече от 49 килограма.
За съжаление модната индустрия спря да спазва универсалните изисквания за размерите на дрехите и всеки шие и крои по свое усмотрение.
Затова вече е напълно нормално да ви стават едновременно панталони с размер S и М, понякога L да ви стяга, а друг път най-малкият размер да е единственият, който не ви виси.
Лошото е, че ние жените все още решаваме дали сме слаби или не точно по това как ни стоят дрехите.
Обсебени сме от размерите и ако панталонът М се закопчава трудно, обвиняваме себе си и последните два изядени шоколада, а не шивача.
Аз също се замислих дали да не мина на строг пост, когато едва едва закопчах новия си панталон размер М.
Панталонът ми стоеше добре в на краката, но над колана щедро преливаше плът.
Докато издишах последните грамове въздух и залепвах корема си за гърба, за да се закопчая, ме осени революционна мисъл.
Не е проблемът в килограмите, а в копчето.
Въпросното е зашито прекалено навътре. С такава кройка и на Барби ще й е трудно да се вмъкне, а тя, спомняте си, има миниатюрен ханш.
Какво ли ще стане, казах си, ако зашия ново копче? Също както сутиените ни имат три двойки копченца, какво пречи и на панталоните да имаме няколко копчета?
Само след 3 минути вече бях отслабнала! Панталонът спря да ме стиска, нищо не преливаше и аз не изглеждах като македонска наденичка.
Също така можех и да дишам докато седя, което до преди това не беше възможно.
Погледнах и другите си панталони, прибрани в гардероба за „когато отслабна“.
Всички до един бяха скоростно коригирани и вече отговорят на нормалната ми женска фигура, вместо на ненормалните виждания на производителите на дрехи.
Така че, момичета, проблемът с килограмите понякога се решава с едно зашито копче.
Добави ни в предпочитани източници в Google
