Обикновено или децата са тези, които инициират появата на домашен любимец, или се раждат при свършен факт - когато кучето например вече е част от семейството.

В тези случаи те или вече са достатъчно осъзнати човечета, за да си дават сметка, че ще трябва да се грижат за новия приятел с мокро носле, да бъдат толерантни към него и да поемат отговорност, или израстват в неговата компания и по съвсем естествен път се научават да съжителстват заедно.

Какво обаче става, когато децата са още малки, а родителите са тези, които искат да обогатят фамилията с още един член - на четири крака (но не пълзящо бебе)... и с опашка?

Дръж ме под око
Това се отнася както за малчуганите, така и за косматковците с благия поглед. Да, това значи двойно повече усилие за вас, родители, поне в началото, и широко отворени очи - дори и на третото око, ако ще ви е в помощ.

Даже да си вземете куче, за което ви убеждават, че е с изградени навици, тренирано е и няма да ви гризе мебелите, в най-добрия случай имайте си поне едно наум. То си е като при хората - смяната на мястото, попадането в нова среда и сред непознати до този момент хора със сигурност ще отнемат време за нужната адаптация.

Така че го третирайте сякаш е човек, който е сменил работното си място и трябва да премине нов курс на преквалификация, независимо от досегашния си ''професионален опит". Тоест, намерете баланса между ''вашите правила" и ''неговите навици" - просто трябва да се случи онази ''химия" помежду ви - без прекалено доминантни роли, без предпоставени очаквания и ултиматуми.

Не очаквайте чудеса
Не забравяйте, че не си взимате кукла, а живо същество - със свой характер, поведение, специфични потребности и необходимост от достатъчно внимание, грижа и такт. Опитайте се да покажете и на децата, че това не е плюшена играчка - не им позволявайте да го стискат, дърпат, мачкат, яздят и прочие ''експерименти на любовта".

Да, сигурно и този момент ще настъпи - и той би бил съвсем в реда на нещата, но когато и малките, и домашният ви любимец са се опознали достатъчно добре, за да не се приема това поведение като тормоз или изтезание и да буди ответни реакции - като агресия, отчуждение, апатия или страх.

Строги, но справедливи
Дръжте новия член на семейството си по-изкъсо през първите няколко седмици - както метафорично, така и буквално. Това произвежда няколко ефекта едновременно - не му позволявате да прави каквото си иска, от една страна, а от друга - той се чувства закрилян.

Ако правилото важи за пребиваването му в дома ви, с още по-голяма сила се отнася за разходките навън. Помнете - поводът на кучето е ''продължение" на вашата ръка. В никакъв случай не му разрешавайте да го хапе и дърпа - дори да си мислите, че това е на шега.

Може и да е така в началото, но бързо вашият нов ''питомец" всъщност се превръща в ''дивак" - губи респект към вас и инстинктивно се опитва самият той да изземе ролята на авторитет във вашите отношения. Именно това символизира в неговите представи поводът на каишката.