Днешното ни поетично вдъхновение е красиво, истинско и казва всичко с малко думи... Защото понякога тишината е най-доброто, което можем да предложим.

***

Започвам да обичам как мълчиш.
Светът ми става някак си... подводен.
Не си личат ни думи, ни сълзи.
И кротичко се давят всички спомени.
А тишината спира да боли.
До вчера беше тежка. Като рана.
Най-острата от всички тишини.
Най-трудната. И най-голямата.
Но неусетно стана част от мене.
Аз не успях да я опитомя.
А тя успя. Успя да ме превземе.
От утре ме наричай Тишина.

Добави ни в предпочитани източници в Google