Един от най-загадъчните аспекти на начина, по който сме устроени, е, че емоционалното ни развитие не е непременно в крак с физическото ни развитие. Можем да бъдем на 55 години отвън и на 5 по отношение на нашите импулси и начинa ни на общуване - точно както можем да бъдем на прага на зрелостта физически, а вътрешно да сме емоционален мъдрец.
За да оценим собственото си емоционално развитие и това на другите, можем да използваме един измамно прост въпрос, който бързо достига до същността на основната ни емоционална „възраст“.
Когато някой, от когото зависим емоционално, ни разочарова, или ни остави в неизвестност и несигурност, каква е характерната ни реакция?
Съществуват три метода, които показват емоционално незряло поведение (можем да се оценим по скалата от 1 до 10 според нашите предразположения).
Варинат 1: започваме да се сърдим
Това означава, че едновременно се разстройваме много и отказваме да обясним на човека, който ни е разстроил, какъв е проблемът. Оскърблението на нашата гордост и достойнство е твърде голямо. Прекалено крехки сме вътрешно, за да разкрием, че сме били емоционално поразени. Надяваме се, че другият човек може просто по магически начин да разбере какво е направил и да го поправи, без да се налага да говорим. Подобно на бебе, което все още не е овладяло езика, може да се надява, че родителят спонтанно ще влезе в съзнанието му и ще отгатне какво го мъчи.
Говорим си за...
Вариант 2: обвзема ни ярост
Друга реакция е да се ядосаме непропорционално на разочаровалото ни лице. Яростта ни може да изглежда силна, но никой, който се чувства силен, не би имал нужда от такава титанична ярост. Вътрешно се чувстваме съкрушени и безсилни. Но единственият ни начин да възстановим контрола си е да имитираме разгневен император или раздразнен тигър. Нашите обиди и жестокост са по кодиран начин признания за беззащитност. Болката ни е дълбоко разтърсваща, а начинът, по който се справяме с нея, е още по-тъжен.
Вариант 3: ставаме студени
Изисква се много смелост, за да признаем на някого, който ни е наранил, че ни е грижа за него, че той има власт над нас, че ключова част от живота ни е в неговите ръце. Може би е много по-лесно да издигнем стена на безразличие. Точно в момента, в който сме най-емоционално уязвими към поведението на любимия човек, настояваме, че не сме забелязали дори и че така или иначе не би ни пукало. Възможно е не просто да се преструваме, а наистина да сме откъснати от уязвимите ни части и емоции. Безчувствието може да е заменило огромната заплаха от това да бъдем напълно живи.
Тези три отговора на свой ред ни насочват към трите показателя за емоционална зрялост:
1. Способността да обясним
Тоест способността да обясним защо сме разстроени на човека, който ни е разстроил; да вярваме, че можем да намерим думит, за да се разберем с някого, за когото дълбоко в себе си помним, че дори в този момент на стрес не е наш враг.
2. Способността да останем спокойни.
Зрелият човек знае, че твърдото самоутвърждаване винаги е опция. Зрелите хора не стават мнителни веднага и харесват себе си достатъчно, за да вярват, че другите нямат остнователна причина да ги клеветят или наранят.
3. Способността да бъдем уязвими
Зрелите хора знаят и са се примирили с мисълта, че ако са близки с някого, могат да бъдат наранени. Те чувстват достатъчно вътрешна сила, за да притежават поносимо отношение към собствената си слабост. Те не се смущават от емоционалната си голота и вярват, че в сълзите им няма нищо лошо и, че в крайна сметка, ще намерят хора, които да ги обичат такива, каквито са.
Тези три черти принадлежат към това, което можем да наречем трите кардинални добродетели на емоционалната зрялост: общуване, доверие и уязвимост.
Тези три добродетели или са ни били подарени по време на детството ни, или ще трябва да ги усвояваме усърдно като възрастни. Това прилича на разликата между това да израснеш, говорейки чужд език, и това да трябва да го учиш в продължение на много месеци като възрастен. Няма защо да се срамуваме от това - поне половината от нас не са израснали в страната на емоционалната грамотност и просто никога не сме чували възрастните около нас да говорят на емоционално зрял език. Въпреки възрастта си - трябва да се върнем в „училище“ и да прекараме часове, за да научим (с голямо търпение и вяра) красивата и сложна граматика на езика на емоционалната зрялост.
Прочетете още:
- 6 сигурни знака, че те използват заради добротата ти
- 6 неща, които не трябва да очаквате от другите
- Истините за живота, на които ни научиха нашите баби
- 9 комични извода, до които всяка жена стига в своя живот
- 10 сигурни знака, че си „алфа жена“
