Загубихме непрежалимия Евтим Евтимов на 8 юни 2016 г. - преди точно 6 години, и дълго ще се сещаме с малко тъга и много емоции за невероятната му лирика. Той е един от най-добрите българските поети, а негово дело са и множество текстове на вечните български музикални хитове.
Самият поет неведнъж е споделял следното: „В живота си за нищо не съм съжалявал. Каквото съм направил – направил съм го.“
Днес с носталгия и любов към невероятната му лирика си припомняме това стихотворение за морето, любовта и най-чистите и силни чувства.
***
Предупреждение
Вълните на морето са жени,
избягали от къщите — окови.
Ела,
една вълна сама стани,
сестра на вятъра бъди отново.
Говорим си за...
-
Старата любов ръжда не хваща: Ариана Гранде отново в прегръдките на бившия си
-
На 81 години Присила Пресли изненада с рядка публична поява: До нея беше синът ѝ, когото малцина познават
-
С подарък за €3 милиона: Хамилтън се извини на Ким Кардашиян, че пропусна купона ѝ за ЧРД
-
Историята на Бате Николай ще оживее във филма „Продавач на Надежда“
Ела,
сред най-дълбокото иди,
при царството на тъмните стихии.
Била ли си обичана преди —
едва сега ще може да откриеш.
Страхливия ще седне на брега,
ще шепне колко много ти е верен,
безсилния ще плаче от тъга,
а истинския сам
ще те намери.
Ще иска той с прегръдка да те спре,
но ти не се завръщай,
нито спирай.
Вълната е вълна насред море.
А тръгне ли към плиткото —
умира.






