Загубихме непрежалимия Евтим Евтимов на 8 юни 2016 г. - преди точно 6 години, и дълго ще се сещаме с малко тъга и много емоции за невероятната му лирика. Той е един от най-добрите българските поети, а негово дело са и множество текстове на вечните български музикални хитове.

Самият поет неведнъж е споделял следното: „В живота си за нищо не съм съжалявал. Каквото съм направил – направил съм го.“

Днес с носталгия и любов към невероятната му лирика си припомняме това стихотворение за морето, любовта и най-чистите и силни чувства.

***

Предупреждение

Вълните на морето са жени,
избягали от къщите — окови.
Ела,
една вълна сама стани,
сестра на вятъра бъди отново.

Ела,
сред най-дълбокото иди,
при царството на тъмните стихии.
Била ли си обичана преди —
едва сега ще може да откриеш.

Страхливия ще седне на брега,
ще шепне колко много ти е верен,
безсилния ще плаче от тъга,
а истинския сам
ще те намери.

Ще иска той с прегръдка да те спре,
но ти не се завръщай,
нито спирай.
Вълната е вълна насред море.
А тръгне ли към плиткото —
умира.

Още за четене:

• "За две ръце протегнати насреща, земята бих до края извървял..."
• "Завинаги такава си остана...", Евтим Евтимов
• "Разбирай ме добре...", Евтим Евтимов
• "Обич за обич", Евтим Евтимов