Какво е първото нещо, което ви хрумва, когато чуете „Октомври, Октомври“? В новия роман от издателство „Дъбови листа“ така се казва едно момиченце, което живее в гората, а баща ѝ се обръща към нея с името, като винаги го повтаря два пъти. Сякаш така иска да ѝ покаже колко е специална.
В „Октомври, Октомври“, който излезе от печат през април, а преди това покори милиони читатели по цял свят, английската писателка Катя Бейлън преплита няколко сюжетни линии. Художник на книгата е популярната илюстраторка Анджела Хардинг. Българското издание е в превод от английски на Габриела Кожухарова, а редактор на романа е Бела Чолакова.
„Октомври, Октомври“ е увлекателна и смислена история, която пресъздава хармоничното единство между дивата природа и живота в града - два коренно различни свята, които не се противопоставят един на друг. Докато съчинява чудновати истории и събира в малко ковчеже ценни съкровища в гората, момиченцето спасява едно изоставено бебе сова, като това я учи на състрадание и съпричастност.
Романът е носител на най-престижната международна награда за детска и юношеска литература „Карнеги“ (2022). Поетичен и литературен шедьовър, книгата показва на децата как да разперят крилете си, а на родителите – как да подкрепят този свободен полет на въображението.
Историята поставя общочовешки въпроси, свързани с изборите, които правим, чувството за вина, преодоляването на срама от отхвърляне при децата, справянето с емоциите на ярост, гняв, тъга, разочарование и самота.
Говорим си за...
Писателката създава великолепни описания, чрез които вплита в сюжета едни от най-важните човешки добродетели - свободолюбие, любопитство, състрадание, уважение към духа на миналото и настоящето, търпение и благодарност. Историята има още по-дълбок смисъл, защото разказва за кръговрата на живота, но през погледа на 11-годишното момиченце Октомври.
„Когато видях за първи път чуждоезиковото издание на романа на Катя Бейлън, още тогава знаех, че искам тази невероятна книга да стигне до децата в България, които са на възраст между 9 и 14 години. Вярвам, че добродетелите, разказани по увлекателен и затрогващ начин, ще развълнуват детската душа, като ще отворят ново пространство за разсмисъл в родителите“, споделя Нуша Роянова - издател, писател и художник.
Действието в романа ще ви пренесе във вълшебния свят на дивите животни и растения, където Октомври вижда всичко различно, а после неусетно майка ѝ, която я напуска, когато още е малка, се връща неочаквано, за да открадне тези моменти на свобода. Но дали това е така, както изглежда, когато момиченцето попада в големия град?
„Ние живеем в гората и сме диви.“ Така малкото дете описва в едно изречение възприятията, които има. Октомври обича толкова силно дивата природа и приключенията в гората, като не допуска, че може да открие и друг живот – покрай брега на река Темза. Живот, пълен с мечти и нови приятелства.
„Децата могат да бъдат диви и свободни навсякъде - независимо дали са в гората или в града, като така опознават най-доброто от двата свята. Този роман е толкова възхитителен, че няма как да бъде забравен, защото той живее във времето на децата, които порастват с истории на уважение и любов към живата и неживата природа. Истории, които преди това са чули от някой възрастен. И тогава си спомнят отново за красотата на небето, слънцето, дърветата, цветята, животните“, допълват от издателство „Дъбови листа“.
Детският роман се отличава с неподражаем стил на писане и дълбок смисъл на посланията, които се простират отвъд последната страница на историята. Тя по скоро е повод за продължение, а не завършек. Децата сами ще разберат това, когато прочетат книгата, защото Катя Бейлън оставя финала на детската фантазия, като ги кара да мечтаят за нови светове.
В края на тази житейска история, разказана през мислите на малкото момиченце Октомври, писателката подсказва на родителите как могат да удължат приключението на децата с книгата, като им помогнат да развият своите преживявания в нещо повече, което пробужда детското любопитство.
Катя Бейлън завършва английска филология, а след това работи в много училища за деца със специални потребности. В момента е съуправител на благотворителната организация „Мейнспринг Артс“, която организира творчески семинари за невронетипични хора. Когато не пише книги или не планира проекти, се рови в сайтове за спасяване на бездомни кучета, пече сладкиши и се опитва да не умори всичките си стайни растения. Живее в Лондон заедно с партньора си и с безумно мързеливото си куче Рафи.
