Велина Томова
Обичаме да подаряваме на децата си играчки. Често и без повод. А на големи празници буквално ги затрупваме под камара боклуци.
Боклуци ли казах? Да, всъщност играчките са точно това. Огромни купища пластмаса, които само след година стават непотребни, отиват на тавана, а после – в кофата за боклук.
Доволни сме, че сме се отървали от тях, защото сме направили място в къщите ни за новата партида пластмаса, според възрастта и интересите на детето.
Когато вляза в магазин за играчки, не мисля как детето ми ще се зарадва днес. Мисля как ще е нещастно през целия си живот заради безразсъдството на родителите си.
Как ни е трудно да проумеем, че пластмасата, с която запълваме живота им сега, ще ги преследва винаги.
Тя не се разлага, не изчезва, не се изпарява. Тя отива в океана, за да послужи за храна на делфините.
А те, знаете, не се хранят с това. Пластмасата от играчките на децата ни ги убива. Задушават се от погълнатите парчета и вълните изхвърлят телата им на същите онези брегове, на които ходим с децата си по време на лятната си отпуска.
Докато уж се грижим за децата си, всъщност превръщаме дома им в сметище.
Обричаме ги да живеят в боклуците, които ние им подаряваме сега под формата на играчки.
Подаряваме им играчки от пластмаса, даваме им да пият вода от пластмасови бутилки и им сервираме пицата на рождените дни в цветни пластмасови чинийки.
Дори в детската градина, където вече има занимания по екология, водата се сипва в чашки за еднократна употреба. Уж е по-хигиенично от това, да се пие от порцеланови чаши, които да се мият в края на деня.
Само се заблуждаваме, че като е за еднократна употреба, е по-хигиенично.
Всъщност така е по-мръсно.
Нищо от това няма да се разгради. Всичко, абсолютно всичко ще отиде на купчина в сметището, в морето, в океана, в реките, в гнездата на птиците, които вече ползват найлона, за да си правят гнезда.
Децата ни ще живеят сред тези боклуци, защото те ще заемат все повече и повече място.
Ще живеят сред т.нар колекции от малки и непотребни гумени играчки, с които търговците се опитват да повишат продажбите си.
Ще живеят сред отровена вода и мръсни реки, ще се разхождат из полета от найлонови пликове и ще намират в пясъка вместо мидички, парчета от счупени камиончета.
И когато последният делфин бъде изхвърлен на брега, те ще обвинят нас. Защото им подаряваме боклуци.
Вместо това да отделим от времето си и да прекараме с тях няколко безценни часа.
Нека да получат мечтаната играчка за Коледа, но да е само една. И без това след втората спират да им обръщат внимание. А защо да не е и от дърво или от плат?
Нека имат свое стъклено шише за вода и четка за зъби от бамбук. И нека родителите им се отнасят по-отговорно към съдбата на собствените си деца.
Добави ни в предпочитани източници в Google
