Понякога нямаме нужда от много думи, а само от няколко, които обаче ни вдъхновяват по правилния начин и умеят да докосват сърцето ни.
Точно като днешното ни поетично вдъхновение!
****
Аз идвам в тишината ти. Сама.
Не бях жена. Приличах на стихия.
Прогоних всяко късче тъмнина
със силата на обич и магия...
Не си мисли, че съм безкрайно смела.
Събрах във шепа всичкия си страх.
И тъй, едничка, както аз умея
в душата ти без дъх се разпилях...
Не ми отвръщай. Няма да те питам.
Любов ли е – тя отговор не иска.
Но нейде в небесата й са скрити
изплакани и измълчани истини...
Умея да ги чувам. И не крия,
че радост и тъга се раждат в мене.
Видя ли ме? Приличам на стихия,
в която са избухвали вселени...
И идвам в тишината ти. Сама.
На пръсти стъпвам. Много ме е страх.
Валят звезди... Живея за това –
чрез мен, да се откриваш в тях...
И може би във този кръговрат,
когато нищо се прелива с всичко,
не съм жена, а целият ти свят,
във който ще си винаги обичан.
Мира Дойчинова - irini
